Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Всъщност играехме на нещо като „тука има, тука няма“, като използвахме надлезите и паркингите. Все още не знаехме как Хортън ни е проследил до „Капитъл Хилтън“ и засега предполагахме, че го е направил с шпионски сателити. Трябваше да допуснем, че разполага с достъп до ресурсите на Националната разузнавателна служба и Националната агенция за геокосмическо разузнаване. В такъв случай и ако имаше фиксирана точка за конкретен обект, да речем, международното летище „Дълес“ или квартирата на дъщеря му, той можеше да проследи обекта от точката до там, докъдето отидеше, на практика безкрайно. Ако предположението ни бе вярно, във Вашингтон бяхме извадили късмет, може би в подземния паркинг на хотела, може би някъде другаде по пътя между столицата и Лос Анджелис. Но повече не искахме да разчитаме на късмета си. Всеки път, щом ванът минаваше под надлез или влизаше и излизаше от подземен паркинг, се появяваше възможност да сме прехвърлили Кей в някой от десетките автомобили, излизащи изпод надлеза или от паркинга приблизително по едно и също време с нас или по-късно. Умножете тази динамика по десетките надлези и паркинги и по десетките коли, много от които също продължаваха под други надлези и в други паркинги, и ние можехме да натрупаме база данни, прекалено голяма, за да е от полза за Хортън, поне за времето, което му оставяхме.
Сега Тревън и Ларисън щяха да продължат играта на „тука има, тука няма“ още няколко часа и след това да изоставят вана, да го залеят с белина и да се върнат в мотела с автобус и метро. Докато вършеха това, Хортън щеше да има хиляди възможности, всяка от които трябваше да се провери лично от хората му, ако изобщо подлежеше на проверка. Колкото до нас с Докс, ние направихме още едно прехвърляне, в хамалския камион, който бяхме оставили в грамадния подземен паркинг на един мол в Уестуд. Моят партньор остана зад волана, а аз влязох в каросерията при Кей.
Малко след пладне усетих няколко къси завоя, които ми подсказаха, че сме пристигнали.
— Ще изтраеш ли? — попитах Кей.
— Трябва ми тоалетна. Ужасно. Моля ви, не ми слагайте памперс.
Погледнах часовника си.
— Ще издържиш ли още три минути?
Тя ме прониза с гневен поглед.
— Едва-едва.
Камионът спря.
— Обърни се с лице към предницата на камиона — инструктирах я. Кей се подчини. След малко задната врата се отвори и Докс се качи вътре. Носеше огромен сак, 150 х 60 х 60 сантиметра. Точно като за човек с нейния ръст. Той затвори вратата зад себе си.
— Добре, Мими, последно прехвърляне — обещах аз.
Докс с видима неохота остави сака на пода и го отвори. Кей сбърчи лице, после влезе вътре и се сви по хълбок.
— Няма да ти запушвам устата — казах. — Не забравяй уговорката ни.
Бях готов да се басирам, че ще забележа кога подготвя бунт и ще мога да го предотвратя. Дотогава момичето щеше да чака, вярвайки, че приспива бдителността ми. Това напълно ме устройваше. В крайна сметка подсъзнателно щеше да я възпира нещо, което тя щеше да смята за надежда. С други думи, щеше да е спокойна. Нещо повече, щеше да изпълнява каквото й кажем.
Затворихме ципа на сака и отворихме вратата. Докс го вдигна все едно вътре имаше само стиропорени топчета, преметна го през рамо и я внесе в мотела. Аз затворих вратата на камиона и ги последвах вътре.
Оставихме сака на пода в стаята, отворихме ципа и й помогнахме да се изправи. Аз разгънах сгъваемия нож, който носех, и я оставих да го види. Докс държеше уилсъна — не защото искаше, а защото му бях казал. Исках да й дам всички възможни психологически основания да не се съпротивлява, включително очевидните факти на нашия брой, ръст — или поне ръста на моя партньор — и оръжията ни.
— Ще ти развържа ръцете — казах. — Спокойно си свърши работата в банята. Няма да те гледаме, но вратата ще остане отворена. Ако направиш нещо, което не ни харесва, ще трябва да ти сложим памперс, да ти завържем ръцете и краката, да ти запушим устата, да ти сложим качулка на главата и да те оставим така може би за няколко дни. От теб зависи.
Минах зад гърба й и бързо я претърсих. Ларисън вече го беше направил, но даже да не беше, тя едва ли носеше нещо, ала в края на краищата това бе дъщерята на Хортън и щеше да е глупаво да допусна, че една жена не може да е въоръжена с лютив спрей или нож. Най-добре да проверя още веднъж. Ала Кей нямаше оръжие, нито пък нещо друго, което можеше да използва за съпротива. Хванах й китките и прерязах свинските опашки.