Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
И след като изпратиха единия от кочияшите на кон да поръча нова пощенска кола и коне, а другия оставиха да се погрижи за пострадалата карета, мистър Уордл и мистър Пикуик тръгнаха мъжки напред, като първо загърнаха шаловете около вратовете си и нахлупиха шапките си, за да се предпазят, доколкото бе възможно, от поройния дъжд, който след краткотрайно спиране бе захванал отново да се сипе като из ведро.
Глава десета
Има в Лондон няколко странноприемници, служили някога за главна квартира на прочути дилижанси в онези дни, когато дилижансите правели своите пътешествия по много по-внушителен и тържествен начин, отколкото в наше време, ала сега те са се изродили едва ли не в спирки и чакални за селски каруци. Напразно читателят би търсил някой от тези странни халища измежду разните „Златни кръстове“, „Ключове“ и „Бикове“, обърнали внушителни фасади към разкрасените улици на Лондон. Ако иска да попадне на някое от тези отколешни заведения, трябва да отправи стъпките си към по-затънтените квартали на града. И там ще открие в усамотени кътчета оцелели подобни постройки, възправени с някакво мрачно упорство всред новите сгради, които ги заобикалят.
Особено в Бъро50 са останали към половин дузина вековни странноприемници, запазили непроменен външния си облик, спасили се както от беса на градското разкрасяване, тъй и от посегателството на търговците спекуланти. Огромни, причудливи, безразборно градени старинни постройки са те, с проходи, сводове и стълбища, тъй необозрими и порутени, те биха могли да доставят обилен материал за стотици таласъмски разкази, ако някога бъдем изправени пред печалната необходимост да измисляме такива, при положение, че светът продължи съществуването си достатъчно дълго и изчерпи безбройните достоверни легенди, свързани с Лондонския мост и квартала, непосредствено зад десния бряг на реката.
В двора на една от тези странноприемници — и то не друга, а прочутата „Белият елен“ — един човек се бе заловил да чисти чифт мръсни ботуши рано следващата сутрин подир събитията, изложени в предидущата глава. Той беше облечен в груба раирана жилетка с черни сатенени ръкави и сини стъклени копчета, розови бричове и гамаши. Яркочервена кърпа бе вързана небрежно около врата му, а вехтата му бяла шапка бе нехайно килната на една страна върху главата му. Пред него имаше две редици ботуши, едните почистени, другите мръсни, и при всеки чифт, прибавен към чистата редица, той спираше работата си и се любуваше на своето постижение с видимо задоволство.
В странноприемницата не се чувствуваше трескавият кипеж, присъщ на всеки голям двор за дилижанси. Под високия обширен сайвант в единия край на двора бяха сложени три-четири покрити тежки каруци, а във всяка една от тях имаше струпани стоки на височина едва ли не колкото втория етаж на обикновена къща; друга тежка каруца, която вероятно скоро тази сутрин щеше да тръгне на път, стоеше изтеглена на открито. Двукатна редица чардаци — отдето се влизаше в стаите, — с груби, износени перила, заобикаляше от двете страни това застроено на приумица място; а звънците към съответните стаи висяха също в двукатна редица под една тесничка, наклонена стряха, пазеща ги от дъжда, над вратата, водеща към столовата и бара. Няколко кабриолета и ланда бяха приютени под разни малки навеси и заслони; от време на време се дочуваха тежки, стъпки на товарен кон или тракане на коларска верига на другия край на двора и сочеха на онзи, който би желал да знае, че конюшнята се намира в тази посока. Като добавим към картината и няколкото ратаи в груби платнени ризи, заспали върху разни сандъци, вързопи вълна или други предмети, пръснати върху купчините слама, ще сме описали в необходимите подробности общия изглед на двора на странноприемницата „Белият елен“, Хай Стрийт, Бъро, през тази именно утрин, за която става дума.
Шумно издрънка един от звънците и на чардака на горния етаж се появи гиздава прислужничка, която похлопа на съответната врата и след като получи някаква поръчка, извика през перилата:
— Сам!
— Охо! — отвърна човекът с бялата шапка.
— Номер двайсет и две си иска чизмите.
— Питай номер двайсет и две дали ги иска сега, или ще чака, докат’ ги получи — беше отговорът.
— Хайде, стига глупости, Сам — закачливо рече момичето, — господинът желае да получи чизмите си веднага.
50
Един от административните райони, на които е разделен Лондон.