Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Девет и половина — тъкмо е време — излизам веднага — рече джентълменът, когото надали е нужно да представяме като мистър Джингл.
— Време за какво? — запита лелката стара мома с кокетство.
— За позволителното, ангел мой — днес давам обява в църквата — утре ще сте моя — рече мистър Джингл, като стисна ръката на лелката стара мома.
— Позволителното? — промълви Рейчъл поруменяла.
— Позволителното! — повтори мистър Джингл.
— С вас всичко е непрекъснат бяг — рече Рейчъл.
— Бяг! — Това е нищо в сравнение с идните часове — дни — седмици — месеци — години — когато бъдем заедно. — Не бяг — полет — стрела — мълния — парен локомотив — хиляда конски сили — несравнимо.
— Не може ли — не можем ли да се оженим преди утре заран? — попита Рейчъл.
— Невъзможно — няма как — обява в църквата — представям позволителното днес — обредът става на другия ден.
— Ужасно се страхувам да не би брат ми да ви открие! — въздъхна Рейчъл.
— Да ни открие? — Празна работа — злополуката добре го разтърси — освен това — крайна предпазливост — оставихме пощенската кола — продължихме пешком — взехме наемна карета — дойдохме в Бъро — последното място на света, дето ще надзърне — ха, ха! — знаменита работа — много.
— Не се бавете — с обич рече старата мома, докато мистър Джингл се мъчеше да надене възтясната шапка на главата си.
— Да се бавя далеч от вас? Жестока чародейко!
И мистър Джингл се доближи с танцова стъпка до лелката стара мома, залепи невинна целувка върху устните й и пъргаво изскочи навън.
— Какъв мил човек — си рече старата мома, когато вратата се затвори след него.
— Каква смахната дъртуша — си рече мистър Джингл, докато вървеше по коридора.
Болно ни е да излагаме коварството на нашите себеподобни. И затова няма да проследим нишката на размислите на мистър Джингл, докато отправяше стъпките си към „Доктърс Комънс“. За нашето повествование е достатъчно да разкажем само, че той, успявайки да се изплъзне от капана на змейовете в бели престилки, пазещи входа на това омагьосано място, стигна здрав и читав до канцеларията на архиерейския наместник; и след като се сдоби с едно крайно ласкаво обръщение върху пергамент, отправено от архиепископа на Кентърбъри до неговите „верни и многообичани Алфред Джингл и Рейчъл Уордл, с поздравления“, той грижливо положи тайнствения документ в джоба си и победоносно се отправи обратно към Бъро.
Бе още на път към „Белият елен“, когато двама дебели джентълмени и един слаб влязоха в двора на странноприемницата и се заоглеждаха да намерят някоя подходяща личност, към която да отправят своите въпроси. Случи се тъй, че точно в този момент мистър Самюъл Уелър бе зает да лъска чифт огромни ярко боядисани ботуши, собственост на някакъв фермер, който се подкрепяше с лек обяд от два-три фунта студено говеждо и една или две кани портер след умората от Бъроския пазар; и към него незабавно се насочи слабият джентълмен.