Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
„Той е“, помисли си тя, изумена. „Дори аз го чувствам.“
Стъпките изведнъж спряха. Последва дълга тишина. Представи си разговор и се запита дали Тайсхрен изгаря от желание да разбере съдържанието му. Но от друга страна човек като него сигурно би се отегчил от нещо толкова тривиално като размяна на предупреждения и заплахи.
Тогава варовиковите камъни на тавана помръднаха и по главите им се посипа пепел. Беззвучната ударна вълна събори Киска на колене и изпука ушните й тъпанчета. Свещите изгаснаха. По камъните горе издрънча метал. Киска предположи, че това бяха оръжия. След това чуха тупвания и трополене, сякаш на земята падаха тела. Вик, нечленоразделен вик на ярост, който постепенно заглъхна. В напрегнатата тишина, която последва, Киска не смееше да си поеме дъх.
Обля я светлина и тя видя, че Хатар бавно и спокойно палеше свещите. Киска не можеше да повярва колко хладнокръвен беше този човек.
Острият писък на жена прониза камъка като шило и тя подскочи на стола си. Погледна към Тайсхрен, но безизразното му лице не й подсказа нищо. Нима това беше краят на Въслата? Нима Келанвед и Танцьора бяха спечелили? Но Киска не бе доловила нито отчаяние, нито смърт в този писък. Вместо това, той сякаш бе пропит с разочарование и отмъстителна злоба.
Тайсхрен прочисти гърлото си. Попи потта по челото си с кърпичка и стана от масата. Нагласи пелерината на раменете си и направи някакъв знак на Хатар. Мъжът я погледна. Тясната цепка на устата му под плоския нос се изви в подигравателна усмивка. Тайсхрен вървеше към вратата и не забеляза реакцията на своя телохранител.
Хатар се изпречи на пътя на господаря си, закривайки вратата с широките си рамене. Тайсхрен спря изненадан. Отново му направи знак. Киска се чудеше какво става и дали трябва да се чувства в опасност. Изведнъж почувства тежестта на извития нож на Лубен, втъкнат в колана й. Но тези двамата не възнамеряваха да я наранят, нали?
Хатар бе сложил ръцете си на дръжките на ножовете, но все още не ги бе извадил от ножниците. Погледна злобно към Киска и изплю:
— Не.
Киска се изправи и се придвижи към средата на масата, така че да има нещо солидно помежду им. Разтри хълбока си на мястото, където се бе ударила. Какво беше това — премахване на следите? Искаха да я накарат да замълчи завинаги? Но защо Хатар би отказал да направи това? Според Киска той би се насладил на възможността да я изкара от играта. И защо бяха чакали до сега?
Тайсхрен продължи да жестикулира разпалено. Хатар просто се усмихваше, показвайки жълтеникавите си зъби. Поклати глава. Тайсхрен се извърна към нея. Изглеждаше слисан и раздразнен.
— Е — започна той и я погледна в очите, — изправени сме пред дилема. Аз трябва да се кача горе. Хатар отказва да остане тук, за да те пази, а според мен е твърде опасно, за да те оставим сама — Тайсхрен се изкашля в шепа и тънката му вежда подскочи. Сякаш бе прочел мислите й. — Как предлагаш да разрешим тази дилема?
Киска облиза устните си.
— Вземете ме със себе си.
Тайсхрен се обърна към Хатар, сякаш това бе сложило точка на спора. Телохранителят се намръщи, вбесен. Направи знак. Киска предположи, че бе отрицателен. Тайсхрен му отвърна със свиване на рамене, което сякаш потвърди подозрението й, че въпросът бе решен. След това й махна да се приближи.
— Ще останем заедно. Ще вървиш от едната ми страна, на две крачки зад мен. Не казвай нищо и изпълнявай всичко, което ти кажем. Съгласна ли си? — Киска, която почти бе спряла да диша, успя само да кимне. — Добре тогава.
Тайсхрен погледна към Хатар. Мъжът неохотно отстъпи встрани и Тайсхрен мина през вратата. Киска се приближи. Телохранителят не каза нищо, но горещият му неодобрителен поглед сякаш прогори дупка в черепа й.
Киска и Хатар изкачиха стълбите, вървейки рамо до рамо на две крачки зад Тайсхрен. Тя се почувства така, сякаш я бяха приели в свитата от телохранители на великия магьосник. Киска изведнъж осъзна, че щеше да направи всичко по силите си, за да оправдае това доверие. Но се молеше да не й се налага.
Хатар я гледаше косо. Устните му се извиха в презрителна усмивка, оголвайки острите му зъби. Тя му отвърна със същото. Мъжът поклати глава и се изсмя, сякаш за да каже: „Само почакай“.
Отпред мъждукаше светлина. Тези коридори бяха по-топли, по-уютни и напълно пусти. Не след дълго завиха по пищно украсен коридор, от двете страни на който имаше врати от полирано дърво. Под-Юмрук Пел и неговата свита бяха обитавали тези стаи през последните седем години, но не и през тази нощ. Киска се зачуди къде ли беше той сега, но бързо прогони тази мисъл. Сигурно се бе заключил в избата долу или се бе напил и заспал в леглото си.