Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Нищичко не помръдваше в сянката на руините, нито едно зрънце пясък дори.

Звездите светеха, озарили небосвода над главите им, сякаш всичко бе наред.

Джейк поведе останалите напред. Продължаваше да държи ръцете им, вдигнал високо изумрудения кристал, докато Ба’чук носеше жезъла с рубина. Изучаваха с поглед смълчания град.

— Все едно сме попаднали в окото на бурята.

Ба’чук предложи различна интерпретация.

— Голям камък в река.

Джейк осъзна, че най-вероятно описанието на приятеля му е по-точно от неговото. Той се обърна назад и видя как бурята бушува отвъд пределите на града и вихрите й заобикалят руините.

Наистина прилича на голяма канара, запратена сред реката на времето.

— Мисля, че можем да се пуснем — каза тихо Марика.

Джейк знаеше, че тя е права, но въпреки това се поколеба. Не беше заради опасностите, които може би ги дебнеха тук. Той погледна ръката й и изведнъж осъзна колко топла бе дланта й, колко приятно му бе да я държи.

Ба’чук не изпитваше подобни опасения. Пусна китката на Джейк. Тримата затаиха дъх, но не се случи нищо.

— Всичко е наред — обяви Ба’чук.

Джейк не можеше да измисли друга причина да държи Марика за ръка, затова я пусна. Посочи рухналата арка от лявата им страна.

— Май това е входът.

Следваха извивките на крепостната стена. Големи участъци от нея бяха хлътнали, други изглеждаха опушени от пожари.

— Това не е причинено от бурята — отбеляза Марика.

Джейк се съгласи.

— Явно тук се е водила война.

Масивните дървени врати, някога закрепени под свода, бяха разбити на трески. Джейк можеше да се закълне, че дори в този момент чува взрива, избухнал тук преди столетия. Тримата си проправиха път между купчините руини и влязоха в града.

През развалините минаваше широка централна улица, но от двете й страни се виждаха само няколко къщи, успели да избегнат разрухата. Цели квартали бяха сринати със земята. От някои сгради бяха останали само опожарени фасади. Най-ужасяваща обаче бе гледката на хилядите скелети, които лежаха там, където хората бяха намерили смъртта си. А причината за нея бе очевидна: смазан или липсващ череп тук, счупени крайници там или гръден кош, пронизан от копие. В един вътрешен двор не откриха нищо друго, освен разпилени човешки зъби.

Потресени от този ужас, Джейк и приятелите му не бяха в състояние да произнесат нито дума и ускориха крачка. Как красивата му майка би могла да има нещо общо с това?

Най-сетне излязоха на централния площад. Окъпан от ярка слънчева светлина, той заемаше площ колкото десетина квартала, а в центъра му се издигаше стъпаловидната пирамида. Гигантските й стъпала наброяваха десет. В подножието на върха забелязаха кръгъл отвор, идентичен с този, през който бяха влезли в пирамидата в Калипсос. Ако третият камък на времето наистина се намираше в Анкх Тави, Джейк не се съмняваше, че ще го открие във вътрешността на храма.