Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Бърбън и сурова риба
Япония официално ме поздрави за участието ми в „манджурската“ мисия и бях повишена в чин майор, напълно заслужено според мен. За да отпразнувам това, си уших по поръчка японска офицерска униформа от най-фина вълна. Помолих шивачката да втали сакото в кръста и да скъси якичката, за да се вижда дългата ми шия. Подстригах се още по-късо от преди и намазах косата си с брилянтин, за да блести и да изглежда смолисто черна.
Танака, в лошо настроение откак се бях завърнала от Тяндзин, отбеляза, че вземам нещата много присърце и че с предизвикателния си външен вид рискувам да ядосам по-традиционно настроените офицери.
— Те и без това трудно се примиряват с мисълта, че една жена е шпионин като тях. Трябва ли допълнително да ги дразниш с този маскарад?
Не споделях притесненията му, а и бях свикнала да ме критикуват, така че не се впечатлих особено. Освен това знаех, че изглеждам добре и той просто ревнува. Но лошото му настроение така и не отминаваше и споровете между нас зачестиха, докато най-после не минаваше и ден без дрязги.
Правехме любов все така често, както и преди, но с някакво ожесточение и безнадеждност, като че ли отчаяно се опитвахме да си възвърнем нещо изгубено. Опитах се да го разведря, като му показах едно-две неща, които бях научила от по-младите офицери, но това само нажежи обстановката. Танака, който винаги досега беше харесвал разнообразието, предпочиташе да се ограничи до тройката с някое момиче на повикване и всякакви други идеи от моя страна го дразнеха и напрягаха. За да не го тормозя излишно, реших да се забавлявам както намеря за добре. Продължих да спя с него, но сексът ни беше безрадостен и безсловесен — той затискаше с ръка устата ми, за да не кажа нещо неподходящо във възможно най-неподходящия момент. Често ме обладаваше отзад — казваше, че предпочитал да не вижда лицето ми, което му напомняло за това, че съм принцеса и много по-високопоставена от него.
— Един мъж трябва да се задоволи с обикновените кучки. Всичко друго е излишно главоболие — казваше.
Въпреки тлеещия гняв, който усещах дори когато се отдавахме един на друг, предпочитах яростното му любене пред захаросаната компания на момичетата на повикване.
Струваше ми се странно, че така и не ме попита дали съм спала с Дойхара. В същото време имах чувството, че ревността му е причина за всички недоразумения между нас. Но той до последно не спомена името на Дойхара с чувство, различно от пренебрежението и пълното безразличие.
Танака често ми повтаряше, че безразборното ми поведение в секса е станало обществено достояние и тъкмо то е една от причините той да не получи повишение. Не можех да се съглася с него — смятах, че съм достойна дъщеря на Япония, която се радва на заслужено доверие и признание. Наистина едва ли имаше жител на Шанхай, който да не знае коя съм, но вярвах, че това се дължи повече на другите ми заслуги, отколкото на сексуалните ми подвизи. Повишението ми в ранг само потвърждаваше онова, в което никога не съм се съмнявала — една жена, ако е достатъчно смела, винаги може да застане наравно с мъжете. Повечето мъже, особено японските, имат проблеми с израстването на жената в професионален план, но смятах, че Танака е над тези неща. Досега той винаги ме беше подкрепял и насърчавал и въпреки че знаех, че е способен на ревност, не бях свикнала да ме критикува и ограничава.
Въпреки че ми беше ядосан, Танака също ми направи подарък за повишението — изящно гравирано нецуке2, прикрепено към кожена кесийка, в която имаше свитък със стихотворение на японския драматург от XVII век Чикамацу. В него се говореше за чест и вярност и гласът на Танака трепереше, докато ми го четеше.
Такова великолепно нецуке със сигурност беше струвало доста скъпо и в желанието си да му благодаря за проявената щедрост и да му оправя настроението, казах на Танака, че е най-добрият любовник, който някога съм имала. Уверих го също, че не съм спала с Дойхара, каквото и да си мисли.
— Това не е вярно, Йошико. Поръчах да те проследят в Тяндзин. Освен това смяташ ли, че някой като Дойхара ще пропусне да се похвали, че е преспал с принцеса? Особено като знае колко ще ме унижи с това…
— Но защо го вземаш толкова навътре, Танака? Нали ти си важният за мен, Дойхара е без значение.
2
Японска миниатюрна скулптура; талисман. — Бел.ред.