Опасна дарба или поредният Фауст

— Чуваше ли ме?

Бисе не искаше да го засрами.

— Не.

Не искаше да признае, че бе чула всичко. Кристиан опита да се изправи в ковчега, но ръцете му се огънаха под тежестта на тялото. Бисе се притече на помощ. Кристиан се дръпна назад, притеснен от миризмата, която се носеше от него.

— Няма нищо — успокои го тя. — Ходила съм в животновъдни ферми. А от известно време живея с Бел.

Кой знае защо двамата се разсмяха на тази забележка. Това често се случваше в ужасни ситуации — обикновените неща да изглеждат смешни. Бисе го улови под мишниците и му помогна да се изправи. Кожата му беше бледа и леденостудена. Той грабна хавлиената кърпа, която бе метната на един стол наблизо, и тръгна към банята. Бисе понечи да го последва, но нещо в ковчега привлече вниманието й. Върху капака бяха надраскани хаотични линии и пропити с кръв кръгове. Бисе присви очи, за да ги разчете. Когато доближи лице, буквите й се сториха не толкова безумни и безсмислени, дори й заприличаха на началните строфи на красива епична поема.

— Господи, виж ме само — изпъшка Кристиан. Бисе се обърна към него. Той се оглеждаше в огледалото. — Изглеждам ужасно.

— Върви да се изкъпеш — рече тя. — А аз ще донеса храна.

Упъти се навън. Макар че тялото на Кристиан беше слабо и мръсно, той изглеждаше чист отвътре, измит, сякаш мръсотията вътре в него бе изстъргана. Изведнъж той си даде сметка за нещата, които бяха под негов контрол. Можеше да избере къде да отиде, какво да каже, какво да яде. Усети свобода, каквото по-рано не бе имал. Предположи, че сигурно така се чувстват затворниците в първия ден, след като излязат на свобода. Но най-вече усещаше лекота в сърцето си. Нещата, които го бяха плашили преди, вече не му се струваха толкова страшни. Не беше толкова страшно да си беден или гладен, или пък да те лишат от нещо за известно време. Може би щеше да е добре да опита нещо ново.

— Хей, Би.

— Да?

— Благодаря ти, че си била до мен.

— Хей, та нали затова са по-големите сестри? — намигна му тя.

— Наистина го мисля.

— Знам. Знам какво е… да си сам по този начин.

Бисе разбираше през какво бе преминал Кристиан много по-добре, отколкото той си представяше. Отначало го бе слушала как крещи и ругае часове наред. Бе се мъчила да го освободи от ковчега. След това, когато останалите се бяха отказали и си бяха отишли, Бисе бе чула как тонът му се променя от отчаяние към примирение. Накрая звучеше така, сякаш се бе отказал напълно от всичко, което по-рано бе желал, сякаш вече нямаше никакво желание да открадне отново. И точно тогава, изведнъж, ковчегът се бе отворил, показвайки, че вече няма власт над него.