Скритият оазис

Привърши с почистването на ръката на Флин, извади от аптечката нещо като голяма химикалка и внимателно прокара върха му по раната. Върху разкъсаната кожа се разстла гъста прозрачна течност.

— Лепило за кожа — обясни тя, докато събираше краищата на раната. — Не е идеалното средство, но ще свърши работа, докато не я зашие хирург.

Флин се беше извърнал към прозореца, явно не искаше да гледа нито ръката си, нито какво правят с нея. След кратко мълчание каза тихо:

— Не могат да го открият.

В първия миг Фрея си помисли, че говори на себе си, но видя, че очите му са насочени към Кирнан. Че думите му са предназначени единствено за нея.

— Иначе изобщо нямаше да ми покажат снимките. Не могат да го намерят.

Кирнан държеше краищата на раната и чакаше течното лепило да се втвърди.

— Ами картата на Шмит? — попита тя. — Нали казваш, че в нея имало координати, отчетени с компас, разстояния?

— Явно не са верни. Достатъчно трудно е човек да се ориентира в пустинята дори и с подходящото оборудване. Както изглежда, Шмит е разполагал само с един компас, и то със скъсана жичка на визьора. Така спокойно би могъл да отчете, че е петдесет километра встрани. Или сто.

В ситуацията имаше нещо нереално. Фрея имаше чувството, че изобщо не съществува.

— Но Гиргис има вертолети — възрази Кирнан, огледа раната да провери дали краищата са прилепнали добре, после почна да я бинтова. — Дори показанията да са сбъркани със стотина километра, той пак би могъл да го засече. Трябва му само да прелети над Гилфа най-грубо около мястото — една пълна с дървета долина не е чак толкова трудна за откриване, не мислиш ли?

— Не мога да го обясня, Моли, нито мога да обясня защо всички останали нещастници, които са претърсвали мястото през годините, са се върнали с празни ръце. Знам единствено, че ако беше открил оазиса, Гиргис щеше да ни убие, без изобщо да се замисли, без да си играе на „кажи ми къде е заснето това“. Явно е в безизходица, в сериозна безизходица.