Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— За бога! — изстена Флин измъчено. Странно, но изглеждаше по-притеснен от нея.
Камионът най-после се справи със завоя и сега бавно се спускаше към тях със скърцащи и стенещи спирачки. Беше натоварен с нещо, което отдалече приличаше на пясък или чакъл, макар че в тъмнината не можеше да се различи ясно — светеха единствено жълтеникавите улични лампи.
Единият от пазачите нададе тържествуващ вик, размаха картите пред двамата си съперници и потри пръсти в недвусмисления знак, че му дължат пари. Те с мърморене му подадоха сумите и тъкмо щяха да раздадат картите отново, когато отвън отчетливо долетяха три изсвирвания на автомобилен клаксон.
Часът бе дошъл. Като че ли я бяха зашлевили по лицето, Фрея изведнъж осъзна положението си. Разтрепери се и едва се сдържа да не повърне. Обърна се към Флин.
— Ще трябва да ми стегнеш ръката с турникет — прошепна плахо, очите й бяха пълни със страх. — Когато… когато вече я няма. Трябва да ме стегнеш с нещо над лакътя, иначе ще ми изтече кръвта.
— Няма да ти направят нищо — отсече Флин. — Имаш думата ми. Само стой зад мене. Ще…
— Какво? Какво ще направиш?
Той, изглежда, не знаеше какво да отговори.
— Просто стой зад гърба ми — повтори уморено.
Тя пристъпи към него, а той хвана ръката й и я стисна. За миг останаха така. После тя се пресегна и откопча токата на колана му. Флин стоеше неподвижно. Тя измъкна колана от гайките на дънките му и му го подаде.
— Турникет — прошепна. — След като… трябва да го стегнеш над лакътя ми. Обещаваш ли?
Той отново не отговори.
— Моля те, Флин.
След кратка пауза той кимна, взе колана с лявата си ръка, а с дясната я погали по бузата.
— Просто стой зад мене.
Охранителите бяха прибрали картите и се взираха към стълбището, от което се чуваше шум от изкачващи се хора. Единият погледна Фрея и се захили, престори се, че отсича лявата си ръка в китката с дясната, й заръмжа, все едно е бучащата машина. Фрея потрепери и се извърна, отстъпи до ръба и отново погледна камиона долу. Той беше вече само на четиридесетина метра и все така се движеше като охлюв. Може би пък трябваше да извика? Да проглуши квартала с крясъци? Така или иначе нямаше какво да губи. Пое дълбоко дъх и отвори уста… но не издаде и звук. Само стоеше и гледаше как камионът идва все по-близо, ето, сега минаваше точно под една от мъждукащите улични лампи… Не беше натоварен, както й се бе сторило, с пясък или чакъл, а с парцали — дрехи, изрезки от килими, мръсни валма памук, нещо като дунапренов дюшек…
— Флин — прошепна тя, раменете й се стегнаха, по гръбнака й протече ток. Повтори по-настойчиво: — Флин!
— Да?
Той се приближи към нея.
Фрея кимна към камиона, който вече беше на по-малко от двайсет метра от сградата.
— Гледал ли си „Бъч Касиди и Сънданс Кид“? — попита тя. — Епизода, в който двамата…
— … скачат от скалата — довърши той. — Господи, Фрея, няма да стане. Прекалено е високо.
— Ще стане — настоя тя; опитваше се да изглежда по-убедена, отколкото беше.
— Няма да го улучим.
— Аз пък няма да им дам да ми отрежат ръката, Флин.
Зад тях изкачващите се стъпки се приближаваха. Флин я погледна, после камиона долу, после пак нея.
— Окей. — Но се намръщи, като че ли му предстоеше да изпие нещо много отвратително.
Пъхна снимките под ризата си, закопча я до яката и я набута добре в дънките. Единият пазач беше отишъл до гранулатора. Останалите двама все така гледаха към стълбището. Никой не им обръщаше внимание.
— Като преброя до три — промърмори тя, когато камионът се озова почти под тях. — Едно… две…
— Във филма те оцеляват след скока, нали?
Тя кимна, но добави:
— Макар че по-нататък и двамата ги застрелват. Три!
Хванаха ръце и скочиха.
За миг светът изгуби очертанията си, превърна се в неясен калейдоскоп от стени, покриви, балкони и простори за пране, преди да се намести отново, когато тупнаха в каросерията като върху дюшек. Фрея политна към задния капак, блъсна се в някакъв мокър дунапрен и почти си изкълчи врата, но иначе беше невредима. Флин нямаше такъв късмет — отскочи от един навит стар килим, излетя през канатата, размахал ръце във въздуха като пиян гимнастик, сгромоляса се върху купчина пластмасови бидони и след това по очи в купчина боклук.