Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Над тях се чуха викове.
Фрея се прекатери през задния капак на все така бавно движещия се камион и се смъкна на улицата. Флин със залитане се изправи. Левият му ръкав бе подгизнал от кръв — явно си беше порязал ръката на нещо остро в боклука.
Флин се огледа и посочи една тясна уличка между сградите срещу зданието, в което ги бяха държали. На виковете отгоре отвърнаха други — откъм близкия ъгъл. Двамата изтичаха до уличката и хлътнаха в черната й паст. Забързаха слепешката в мрака, сбърчили носове от вкисналата, задушаваща смрад на боклук. Под краката им скърцаха и пльокаха какви ли не гадости.
— Тук има плъхове! — изпищя Фрея, като усети нещо — много неща — да се движи около глезените й.
— Не им обръщай внимание! — нареди Флин. — Просто продължавай напред.
Вървяха упорито в мрака — повече по усет, отколкото с ясно съзнание къде отиват; мъглявата светлина на уличните лампи не помагаше особено. Флин се подхлъзна, с мъка се изправи и се изплю с отвращение. Фрея настъпи нещо, което отвратително приличаше на умряло куче или котка. Продължи напред, въпреки че мракът се сгъстяваше, а смрадта ставаше все по-отвратителна. След трийсетина метра уличката зави рязко вляво и започна стръмно нанадолните. Отпред нещо светеше — някакъв тесен процеп в долния край на уличката. Отзад, откъм ъгъла, се чуха виковете на преследвачите — псувни, крясъци и от време на време изстрели. Двамата продължиха с препъване напред, колкото можеха по-бързо, боклукът по краката им постепенно падаше от отъркването в стари консервени кутии и разни ламарини. Процепът светлина се приближаваше все повече и повече и накрая стените отляво и отдясно изчезнаха и те се озоваха на ръба на почти отвесен триметров насип. Заобикаляха ги неугледни сгради, някакъв прожектор вляво от тях светеше с ярка, ледена светлина и към всичко това се прибавяше воня на фекалии.
— Скачай — извика Флин.
— Това е някаква гадна кочина!
— Скачай, за бога!
Бутна я в гърба, тя се хлъзна надолу и падна в лепкава каша от кал и слама. Ръцете й потънаха в мръсотията почти до лактите, а негодуванието й премина в тревожни писъци, когато някакви мазни неща започнаха да се лепят по нея. С мъка се изправи, обърна се и погледна нагоре, като пътьом плесна една покрита с лиги муцуна, която се опитваше да я захапе за крака. Флин още стоеше на насипа, стиснал юмруци, лявата му ръка беше цялата в кръв. Дрънченето на консервени кутии ставаше по-силно — преследвачите им наближаваха.
— Иди там. — Флин й посочи няколко бали слама в края на кочините. — Бързо!
— Ама защо…
— Просто иди там.
Тя нагази в калта, стигна до балите, изкатери се на четири крака по тях и надникна към уличката точно когато се появи първият преследвач. Изглежда, беше изпреварил останалите, защото се обърна и извика нещо. В същия миг Флин се хвърли върху него и със серия изненадващи крошета го запрати с главата напред към кочината. Ясно се чу звук на нещо строшено.
Флин клекна в калта, взе пистолета от отпуснатите му пръсти и набързо претърси джобовете му. Намери резервния пълнител, прескочи кочината, метна се на балите слама и натисна Фрея надолу, защото главорезите на Гиргис тичешком излязоха на улицата. Спряха се и се огледаха и макар да не видяха никого, откриха безразборна стрелба. Прасетата се разквичаха от ужас и се заблъскаха в кочината. Флин продължаваше да натиска Фрея с лявата си ръка, а с дясната стискаше пистолета и очакваше подходящия момент. В мига, когато той дойде, Флин без колебание натисна главата на Фрея още по-надолу, пусна я, коленичи и също почна да стреля — пръстът му ритмично натискаше спусъка, а ръцете му насочваха оръжието към различните цели. Изпразни пълнителя, смени го и изстреля още няколко куршума. После бавно свали оръжието. Ответен огън нямаше.
— Окей — въздъхна той. — Свърши се.
За миг Фрея не помръдна. Ехото от стрелбата постепенно заглъхна и остана само квиченето на прасетата и тракането на прозорци — хората надничаха да видят какво става. Фрея бавно се изправи на колене и надникна. Точно пред нея, проснати върху осветения насип, лежаха четири трупа.
— Господи… — прошепна тя. — Господи, господи!
Чуха се нови гласове и викове, далечен вой на сирена. Флин изчака още няколко секунди, взрян в уличката да не би да се покажат още преследвачи. После пъхна пистолета в дънките си, издърпа ризата си върху него и помогна на Фрея да се изправи.
— Как успя? — почна тя, гласът й бе изпълнен със съмнение. — Толкова много хора… Как може…