Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— После ще говорим — отсече той. — Да се махаме от тук. Хайде.
Преведе я покрай кочината и през ниска ограда от сгуробетон. Хората от прозорците им крещяха и ръкомахаха, воят на сирената ставаше все по-силен. Те бързо заобиколиха купчина смет и поеха по тясна тъмна улица. И двамата бяха още в шок и не им се говореше.
След петдесетина метра тропот на тичащи крака ги принуди да се мушнат в някакъв смрадлив вход. Спотаиха се в сенките, докато някакви деца минаха тичешком покрай тях — бърбореха развълнувано и бързаха да видят какво става. Фрея и Флин ги изчакаха да изчезнат, после продължиха по-бързо, тъй като улицата стана нанадолна и макар да криволичеше — значително по-широка. Подминаха ярко осветен магазин, после сергия за плодове, окичена с разноцветни лампички, след това кафене; все повече хора изникваха покрай тях, стана още по-светло и оживено, улицата се изпълваше с живот, колкото повече се спускаха по наклона. От погледите на хората разбираха, че са чули престрелката, а покритите с кал дрехи на Фрея и окървавената риза на Флин бяха свидетелство, че са свързани с нея. Ускориха крачка: чувстваха се болезнено видими и искаха час по-скоро да се махнат. Сочеха ги с пръсти, шушукаха зад гърба им, на два пъти някакви хора се опитаха да ги спрат, но Флин ги разкара. След още малко улицата се изравни и излезе на голямо сметище. Имаше паркирани камиони, гигантски контейнери за смет и жп линия, а отвъд нея — като сърдита река, отделяща тази част на Кайро от останалия град — натоварена магистрала с три платна, по която фучаха автомобили. Те затичаха натам, излязоха на аварийното платно и с енергично махане спряха такси.
На шофьора никак не му се искаше да ги качи. Колата му била току-що почистена, обясни им той, а и съвсем скоро я бил претапицирал и не му се искало да я омаскаряват. Когато обаче Флин извади портфейла си и му тикна в ръката няколко банкноти, се примири и им махна да се качват. Флин седна до него, а Фрея, бледа и изтощена, се настани отзад.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Накъдето и да е — отвърна Флин. — Само да се махнем от тук. Просто карай. Бързо.
Шофьорът хвърли още един поглед на окървавената риза на клиента, сви рамене, завъртя стартера и се включи в движението. Флин се извърна и погледна Фрея, очите им се срещнаха за миг, после той отново се обърна напред, взе пакетче тоалетни кърпички от таблото, отвори го, затисна с тях раната на ръката си и се облегна на евтината пластмасова тапицерия. Фрея се наведе към него и каза в ухото му:
— Искам да ти благодаря, че ми спаси живота.
Той изсумтя снизходително и започна да обяснява, че той всъщност трябвало да й благодари.
— Искам също така да спреш да ме будалкаш — прекъсна го Фрея с внезапно рязък тон, пресегна се между седалките, измъкна пистолета от дънките му и опря дулото в бъбреците му. — И да ми кажеш кой си ти всъщност, каква е цялата тази история и как, по дяволите, си замесил сестра ми във всичко това. Защото ако не го направиш, бог да ми е на помощ, на шофьора ще му се наложи да направи много по-голямо чистене, отколкото налагат свинските лайна по новата му тапицерия. Хайде, почвай.
Близнаците никак не бяха доволни, когато им позвъни Гиргис, ама никак. Току-що бяха дали продължение на мача след вкарания като по чудо гол на Мохамед Абутрейка в осемдесет и осмата минута и „Ел-Ахли“ изравни резултата — 2:2. А сега им се заповядваше да зарежат всичко и да отидат незабавно в Маншиет Насър. Ако се беше обадил който и да е друг, веднага щяха да му кажат да върви на майната си. Но Гиргис си беше Гиргис и макар да не го харесваха — а и мразеха да ги прекъсват по време на мач, адски го мразеха това, — все пак беше шефът. Колкото и да бяха недоволни, те прибраха DVD-то, завиха майка си с одеяло, провериха има ли храна и разхладителни напитки за сутринта, оставиха пари на кухненския бюфет и излязоха.
— Говедо — измърмори единият, докато слизаха по стълбите.
— Говедо — съгласи се брат му.
— Ще останем още няколко месеца…
— И после тръгваме по свой път.
42.
— Окей, окей. Само махни този пистолет.
Тя се облегна и остави пистолета на седалката, по ръката й остана върху дръжката.
— Добре, почвай.
Той не почна веднага, гледаше през прозореца на колата. Мрачните очертания на Маншиет Насър бавно оставаха зад тях, а под осветената стена на скалата Мукатам беше абсолютен мрак. Шофьорът запали цигара, пусна радиокасетофона и колата се изпълни с виещ женски глас под съпровода на далечна цигулка. Задминаха един мотоциклет — на задната седалка беше вързана овца, а мотористът караше отегчено, с примирено изражение. Измина почти минута и Фрея тъкмо се канеше да напомни на Флин, че настоява за отговор, когато той се пресегна към таблото и попита шофьора може ли да използва мобилния му телефон. Започнаха да спорят — жена му била болна, бавели се с наема, мобилните разговори били скъпи. Накрая се наложи Флин да наброи още няколко банкноти, за да може да се обади. Набра някакъв номер, натисна бутона за повикване, но веднага махна пръста си.