Скритият оазис

— Разбирам колко е трудно за тебе всичко това — започна тя внимателно, но твърдо. — И моля те, повярвай ми, Фрея, аз искрено съжалявам за всичко, което се случи. Ако бях помислила само за миг, че ще попаднеш в опасно положение, никога не бих ти позволила да останеш сама в Дакла.

Стана, пусна използваните тампони, спринцовки и бинтове в кошчето за боклук, загледа се за миг в него, после се обърна към Фрея:

— За съжаление, събитията невинаги могат да се предвидят. — Гледаше младата жена право в очите. — Човек просто трябва да се заеме с тях, когато се случат. Точно това се опитваме да направим и сега. Напълно права си да изискваш отговори и ще ги имаш — обещавам ти, — макар че първо Флин трябва да ми опише картината подробно. Независимо какво може да си мислиш, тук си сред приятели. В безопасност си. Моля те, Фрея, хайде да седнем и да поговорим.

И посочи канапето с жест едновременно умиротворителен и заповеден. Фрея се поколеба, но седна, макар и не на канапето, а на отсрещния фотьойл — на самия ръб, като че ли бе готова да скочи всеки миг. Кирнан се вторачи в нея и по лицето й пробяга съвсем лека досада, като на учителка, чийто ученик съзнателно не е изпълнил задачата. После въздъхна, сложи купата с вода, хирургическата табла и домашната аптечка на прозорчето за сервиране към кухнята и седна срещу Фрея с ръце в скута като стара мома, с прав като дъска гръб. Нещо в обстановката, в начина, по който двамата седяха срещу нея, накара Фрея да се почувства като на интервю за постъпване на работа.

— Е? — попита тя колкото можеше по-твърдо.

— Е, както и сама се досещаш, с наскорошните събития са свързани повече неща, отколкото сме ти казали — започна Кирнан. Немигащите й сиви очи бяха като късчета кремък. — Извинявам се от свое име — а сигурна съм, че Флин ще се съгласи да го направя и от негово, — че те оставихме незапозната с някои неща. За нещастие, тук са засегнати въпроси на националната сигурност — много важни въпроси на националната сигурност, — заради които не бяхме изцяло прями с теб. А ако го правя сега, то е, защото след всичко, което преживя, по-нататъшното увъртане ще е и безсмислено, и нечестно. Ще ти обясня какво става, Фрея; ще ти обясня и защо. Преди да го направя обаче, настоявам да ме увериш, че ще проявиш уважение към поверителния характер — изключително поверителния характер — на онова, което ти предстои да чуеш. Че нито една дума няма да излезе извън тия четири стени. Ще получа ли такова уверение от тебе?

Фрея не отвърна нищо.

— Ще получа ли такова уверение от тебе, Фрея?

Тя все така не отговаряше и тонът на Кирнан стана по-твърд:

— Фрея, ако не можеш да гарантираш…

— Няма да разкаже на никого, Моли — прекъсна я Флин. — Особено след като видя що за човек е Гиргис. Тя има повече основания да го мрази от нас. Тя е благонадеждна.