Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Флин не каза нищо, беше се взрял в чашата си.
— Войната продължи от осемдесета до осемдесет и осма година — продължи Кирнан. — И настрои Ирак на Саддам срещу Иран на Хомейни. Два изцяло варварски режима, макар Саддамовият да беше с една идея по-малкото зло. Ето защо, и тук ти имаш право, ние бяхме склонни да му предоставим финансови средства, разузнавателни данни, въоръжение…
— Химически оръжия благодарение на специалния пратеник но онова време Доналд Ръмсфелд — обади се Флин.
Кирнан отново цъкна с език.
— Подкрепяхме Саддам по съвсем същите причини, поради които го подкрепяха Британия, Франция, Германия, Италия, Русия и още десетина мощни държави. Алтернативата, а именно победа за Хомейни и неговите революционни фанатици, беше просто недопустима. Както се изрази тогава Кисинджър, наистина е жалко, че не могат да загубят и двете страни, но ако някой трябва да излезе победител, по-добре за всички нас ще е това да е Саддам.
— А и какъв верен съюзник се оказа той! — измърмори Флин.
Кирнан отново го изгледа с отегчение и продължи:
— Както и да е, за разговора ни в момента е от значение, че към средата на осемдесетте, след някои първоначални успехи, Ирак не беше водеща сила във военно отношение. Макар да разполагаше с по-съвременно оръжие и по-добре обучена армия, войната се бе превърнала в проточил се и изтощителен конфликт, а това беше от полза за Иран, който имаше три пъти повече войници на бойното поле и не го беше особено грижа за жертвите, защото винаги можеше изпрати попълнения.
Беше присвила устни, като че ли се отвращаваше от картината, която описваше.
— А фактът, че значителна част от иракската армия се състои от мюсюлмани шиити, създаваше допълнителни неприятности за Саддам — добави тя. — При положение, че той и изобщо хората от управляващия му режим бяха сунити.
Фрея отпи от кафето си — рядко и безвкусно, — без да спира да се чуди защо, по дяволите, я занимават с това. Флин се беше облегнал назад и се взираше в една пукнатина на тавана: вървеше от едната стена до другата.
— През осемдесет и шеста нервите на Саддам вече бяха сериозно опънати — продължи Кирнан и отново сложи лявата си ръка върху кръстчето на шията си. — Стана ясно, че дори и с помощта на Запада никога няма да успее да победи изцяло, а има и голяма вероятност да загуби войната. Приличаше на боксьор, който навлиза в последните рундове от мача, като знае, че е изостанал по точки, а противникът му има още резерви; затова той става все по-уязвим. Онова, което трябваше да направи Саддам, бе да нанесе силен и изненадващ нокаутиращ удар, с който да приключи конфликта и да изкара Иран от играта веднъж завинаги.
Спря, погледна Фрея в очите и добави тихо:
— А очевидната форма на този изненадващ удар беше ядрен удар срещу Техеран.
— Но нали не е имал… — почна Фрея невярващо.
— Ядрена бомба? — довърши мисълта й Кирнан. — Да, наистина нямаше. Обаче я искаше много настойчиво. И въпреки твърденията на Ханс Бликс и останалите нежни души от ООН, независимо от официалните версии щеше съвсем скоро да я получи.
Отвън долетя внезапен пронизителен писък на биещи се котки. Кирнан отново погледна с опасение към прозореца, после седна на облегалото на канапето до Флин.
— Ако щеш вярвай, но да се направи ядрено оръжие изобщо не е трудна работа. Определено не и за човек, който разполага със сериозен научен потенциал, а Саддам разполагаше с такъв. Проблемът е да се намери необходимият разпадащ се материал, по-точно плутоний-239 или уран-235. Няма да се впускам в научни подробности — а и откровено казано, дори не разбирам от физика, — но добивът на който и да е от тези изотопи в достатъчно количество и със задоволителна чистота, за да се разположи в оръжие, е изключително сложен, скъп, отнемащ време процес, който през осемдесет и шеста, както и днес, е по силите само на шепа държави. Саддам никога не би могъл да го осъществи сам, а каквато и подкрепа да му оказваха останалите западни страни, те със сигурност нямаше да го приветстват с добре дошъл в клуба на ядрените държави. И така, той започна да търси другаде, опипа почвата при някои от най-безскрупулните търговци на оръжие в света, за да провери могат ли да му доставят необходимата стока. И в края на осемдесет и шеста преговорите с един от тия търговци дадоха положителен резултат. — Допи кафето и добави: — Този търговец беше Романи Гиргис.
Фрея тъкмо искаше да я прекъсне, да попита какво общо има всичко това с убийството на сестра й, с всичко, което се бе случило с нея през последните двайсет и четири часа, но щом чу името на Гиргис, се отказа и вместо това попита: