Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Сержантът помоли да се свържа с вас.
— Много съм ви благодарен.
— Нещо ново, което да добавите към случая?
Уолт я запозна с част от новостите, но не с всички, и имаше чувството, че тя някак си усеща, че той крие нещо от нея. Може би бе свикнала и просто го очакваше от всички ченгета.
Гледаше как ръката й се движи, докато тя си водеше бележки за откриването на кървавите следи от Беа. Видя я как препрочете бележките. Очите й се стрелнаха към него и пак се сведоха. Чуваше тихото й дишане по тонколонките на компютъра.
— Няма нищо по-лошо от непоискан съвет — каза тя.
— Смятайте, че съм го поискал — отвърна той.
— Сержантът сериозно се интересува от вашия случай и вярва, че е възможно и дори вероятно той да има връзка със случая „Керълайн Вета“. Точно затова помоли за тази среща.
— Няма проблем от моя страна. Наистина. Ние със сержант Болд… Присъствието му тук бе добре дошло. Сработихме се добре, мисля. Той говори за вас с голямо уважение.
— И за вас също.
— Радвам се да го чуя.
— Сержантът поиска да ви запозная с моето мнение за жертвата и с някои от нещата, които забелязах при разглеждането на случая.
— На всяка цена. Целият съм в слух.
— Добре. Първо, търсите мъж между…
— Защо? — прекъсна я Уолт.
— Защо мъж ли? Защото го е убил с един удар по главата.
Уолт изведнъж усети силното туптене на сърцето си. Подразни го шума от въздуха, минаващ през вентилационния отвор в стената. Това, за което тя намекваше, беше толкова просто. Нещо, което той не бе отчел.
— Един удар — повтори той.
— Да. Ударът е попаднал високо в задната част на главата на жертвата. Един-единствен фатален удар, който по мое мнение би изисквал значителна сила. Съдебният лекар може да ви помогне по този въпрос.
— Да, така е…
— Значи сте наясно.
— Да — повтори Уолт. — Честно казано, не се бях замислял много над тези неща.
— На мен това ми е работата — каза тя, опитвайки се да му спести неудобството. — Предполагам, че не е невъзможно и жена да нанесе този удар, но аз работя с вероятности. Статистика. А статистически бихме поставили този случай при мъжете. Още нещо: една жена сигурно ще нанесе удар отстрани на главата, а не от горе надолу. Повечето жени не са размахвали бухалка или брадва толкова често като мъжете и се учат да замахват от дясно на ляво. Ако са взели бухалка за самозащита, ще замахнат от дясно на ляво. Гейл е ударен в горната част на черепа, с насочен право надолу удар, сякаш нанесен от човек, който цепи дърва. Слушайте, всичко това са предположения, нищо чудно да греша — случва се често, повярвайте ми.
— Не. Добре се справяте. Продължавайте.
— Вероятно е между… да речем, между двайсет и четирийсетгодишен — пак отчасти заради значителната сила, нужна, за да повалиш човек като Гейл с един удар. Силен е и се намира в добра форма. Гейл има няколко рани по дланите и предмишниците — може би получени при самозащита. Но предполагам, че ги е получил след удара. Мисля, че убиецът се е промъкнал скришом до него. Изненадал го е в гръб. Това ни дава допълнителна информация: става дума за човек, който умее да се промъква, ловец. А ударът по главата е нанесен с цел да го убие, не да го рани. Всичко е било предрешено още в началото на този замах.
Дафни Матюс млъкна за миг, сякаш да събере мислите си.
— Що се отнася до Гейл — продължи тя, — доколкото разбираме… от контакта ви с членката на „Анонимните наркомани“, целта на пребиваването му във вашия район е, меко казано, необичайна. Противно на образа на освободен престъпник, жадуващ за отмъщение, в светлината на това, което знаем сега, бих предположила, че е бил изпълнен с угризения човек, който се възстановява от своята зависимост. Обикновено такива хора, тръгнали по дванайсетте стъпки, са в приповдигнато настроение, дори изпълнени с оптимизъм, разкайващи се, готови да простят и изпитващи нужда от прошка. Дали могат да прибегнат към насилие? Разбира се. Не твърдя, че мога да предскажа как е било в този случай, но статистически не бих сложила Гейл много високо в списъка на възможните убийци на Керълайн Вета и го казах на сержанта. Ако е бил там за осъществяване на деветата стъпка, тогава мисля, че по-скоро трябва да гледаме на него като на човек, търсещ помирение. Той е дошъл, за да се извини, да изкупи грешките си. И работата е там, че вече го е бил приел вътрешно. Приел е грешките си, което е определящо за състоянието на ума му. Той е предал контрола над живота си на един нов човек и вероятно се е дистанцирал от някогашния Гейл. Дори жена като Керълайн Вета да е мърморила, да го е обвинявала, да е крещяла, да е бесняла, неговите реакции вероятно биха били две: да стои там и да търпи, да го приеме; или да се обърне и да си тръгне. Просто не мога да си представя, че би я пребил до смърт, особено пък с такава жестокост.