Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
- Усетих я - казах сковано и протегнах ръка в тази посока.
Ловецът ни свали надолу. Плъзгахме се над покривите, докато се опитвах да улуча точното u местонахождение. Върхове на църковни шпилове и комини минаваха на няколко метра под нас. Колкото повече се снижавахме, толкова по-наситена ставаше болката ми и толкова по-студено ми беше. С тракащи зъби и трепереща от нещастие го наставлявах: „Наляво! Не, надясно! Не, завий тук, да, там! Бързо, измъква се! Чакай! Не мога да я усетя! Ето я отново.“
Шинсар Дъб спря внезапно. Подминахме я с пет преки и трябваше да обиколим. Ловците не завиват като поршета.
- Какво прави тя? - попита Баронс.
- Освен че ме убива ли? Не знам - наистина не ми пукаше в момента. - Сигурен ли си, че трябва да го направим?
- Това е просто болка, госпожице Лейн, и тя има определена продължителност.
- Ти се опитай да функционираш с отворен череп, докато някой ти разбърква мозъка! Няма ли някаква друидска магия, която да направиш, за да ми помогнеш?
- Липсват ми прибори за татуиране и време. Освен това не съм сигурен, че ще свърши работа и въпреки че наскоро настоя да те обличам в червено и черно, нямам желание да те гледам да ги носиш постоянно.
- А напомнянията продължават да се леят - промърморих и завъртях очи. Това движение, съчетано с гаденето ми, едва не ме накара да повърна.
- Само защото ти, изглежда, все забравяш кой ти спаси задника.
За съжаление, не бях забравила нито това, нито нещата, които беше правил с него.
Ловецът прибра крилата си и се спусна на земята в тишина. Плъзнах се от гърба му и стъпих на паважа, повръщайки.
- Къде е? - настояваше Баронс, преди дори да съм се окопитила.
Избърсах уста с опакото на ръката си.
- Право напред. Три преки? - предположих.
- Можеш ли да вървиш?
Кимнах и се задавих при това движение, но не повърнах отново. Не бях яла от обяд, така че не беше останало какво да повръщам. Изпитвах перверзна утеха от болката. Очевидно не бях аз тази, която щеше да обрече на гибел света. Ако бях толкова лоша, Книгата щеше да ме харесва, щеше да иска да се приближа, а не да ме отблъсква. Риодан грешеше. Шинсар Дъб не искаше да има нищо общо с мен.
Приближихме - Барон,с дебнейки, аз, препъвайки се. Зад нас Ловецът се издигна и изчезна във внезапна буря от черен лед.
- И нашият транспорт си замина - казах горчиво. Нямаше начин да съм в състояние да измина дългия път до книжарницата, като знаех колко неизбежно ужасно ме кара да се чувствам Шинсар Дъб. Надявах се камъните да успеят да я заградят, дори без четвъртия, а може би и да намалят болката, която ми причиняваше.
- Ще се върне, когато Книгата се махне. Настоя да поддържа определена дистанция.
Не го обвинявах изобщо. Просто ми се искаше да мога да направя същото.
На две преки от мястото, с Книгата плътно на радара ми, болката изчезна внезапно без очевидна причина. Шинсар Дъб беше все ще пред нас.
Изправих се за първи път, откакто бяхме кацнали, и поех дълбоко дъх с благодарност. Баронс спря.
- Какво има?
- Вече не ме боли - обърнах се към него на средата на улицата.
- Защо не?
- Идея нямам.
- Предположи!
Хвърлих му поглед, който казваше: „Предположи ти!“
- Не ми харесва - изръмжа той.
И на мен. Но в същото време ми харесваше. Мразя болката. Винаги съм знаела, че ще бъда ужасна жертва на мъчения. Ако някой ми изтръгне един от ноктите, ще изплюя всичко като гейзер.
- Но все още я усещаш?
Кимнах.
- Да не си яла Ънсийли? - обвини ме той.
- Хей, тук имаш ОС детектор! Не мога да я проследя, ако ям.
- Не изпитваш никаква болка?
- Нито грам - всъщност, чувствах се страхотно. Изпълнена с енергия, заредена, готова на всичко. - Е? - напомних. - Тук ли ще стоим цяла нощ, или ще правим нещо? - освободена от агонията, бях готова да нападна с главата напред.
Той ме огледа преценяващо, изражението му беше сковано. След миг каза:
- Отменяме. Изтегляме се - той се обърна и тръгна.
- Шегуваш ли се? - сопнах се след него. - Тук сме. Намерихме я. Да видим какво могат да направят камъните!
- Не. Тръгвай! Сега!
- Баронс, добре съм...
- А не би трябвало - той спря и се обърна, за да ме изгледа свирепо.
- Може би съм станала по-силна. Сега съм имунизирана към обаянието на Фае и мога да преминавам през защити. Може би просто ме е изненадала и тялото ми се е пригодило след няколко минути.
- А може би си играе с нас.
- Може би това е първокласна възможност да научим нещо за нея.