Търсенето на скритата истина

Загледахме се втренчено.

- Какво си могъл да предложиш на един Ловец, за да го накараш да прави това? Как един наемник плаща на друг?

- Ти трябва да знаеш. Как са безценните ти принципи напоследък?

Намръщих му се. След малко освободих копието.

- Той може да покрие града много по-бързо, отколкото ако сме с кола. Твоите МПД, както ги наричаш, не го притесняват и това го

прави най-мъдрия избор за транспорт.

- Аз съм шийте зрящ, Бароне. Той е Ловец. Познай какво ловуват Ловците? Шийте зрящи. Няма да се кача на него.

- Времето е малко, госпожице Лейн. Размърдай си задника!

Напъхах се умствено в Ловеца, за да зърна намеренията му,

очаквайки да се натъкна на мътна яма от убийствени мисли по адрес на шийте зрящи. Нямаше нищо, само стена от черен лед.

- Не мога да вляза в ума му - това никак не ми харесваше.

- А тази вечер и той не може да влезе в твоя, затова го остави на мира и прави каквото ти казвам!

Присвих очи.

- Не можеш да контролираш Ловец. Никой не може.

Тъмният му поглед ми се присмиваше.

- Страх те е.

- Не - сопнах се. Разбира се, че ме беше страх. Това нещо може да беше подозрително заглушено и привидно несъзнаващо присъствието ми, но страхът от него е в кръвта ми. Родена съм с дълбоко вкоренена подсъзнателна тревога. - Ами ако ни изтърси, щом се издигнем горе? -може да не кървях както преди, но бях съвсем сигурна, че костите ми се чупят така лесно, както на всеки човек.

Баронс заобиколи до предната част на Ловеца. Пламъци подскочиха в очите на звяра, когато го видя. Подуши Баронс и част от жегата изглежда изтля. Когато Баронс извади торбичката с камъните от палтото си, Ловецът притисна ноздрите си към нея и изглежда хареса миризмата.

- Знае, че ще бъде мъртъв, преди да го направи - каза Баронс тихо.

- Никога няма да ми позволи да се кача с копието ми, а аз няма да го оставя - опитах се да увъртам.

- Копието ти е най-малката ти грижа.

- Точно как се предполага да се държа? - попитах.

- Между крилата кожата е отпусната. Хвани я като конска грива! Но първо сложи тези! - той ми хвърли чифт ръкавици. Бяха от странна материя, плътни, но гъвкави. - Не искаш да го докоснеш с гола кожа -той ме огледа преценяващо. - Останалата част от теб трябва да е добре.

- Защо да не искам да го докосвам с гола кожа? - попитах предпазливо.

- Горе, госпожице Лейн! Сега! Или ще те вържа за проклетото нещо.

Костваше ми няколко опита, но минутки по-късно бях върху гърба на Ънсийли Ловец.

Разбрах защо ми беше дал ръкавиците. Той излъчваше толкова наситен студ, че ако го бях докоснала с голи ръце и по тях имаше някаква течност, щяха да замръзнат до кости. Потреперих, благодарна за слоевете кожено облекло. Баронс се качи зад мен, прекалено близо и прекалено наелектризиращ, за да остана спокойна.

- Защо му хареса миризмата на камъните?

- Те са изсечени от стените на крепостта на Ънсийли краля. Това е еквивалентът на твоя орехов пай, пържено пиле и лак за нокти - каза той сухо. - Мирише му на дома.