Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Баронс ме изгледа остро.
- Сребрата сега са каша - продължи той отсечено. - Няма нищо предвидимо в тях.
- Защото Крус ги е проклел. Кой точно е Крус? - продължавах да чувам името му, но това беше всичко. Дори не знаех дали е бил Сийли, или Ънсийли. И какво е било проклятието?
- Няма значение. Той е мъртъв - Баронс постави камъните в черна кожена торбичка, покрита с нежно блестящи руни, и я завърза с кожен шнур. Щом запечата торбичката, звъненето престана и камъните замлъкнаха. - Но проклятието му никога няма да умре. То е покварило Сребрата безвъзвратно. Това, което някога е била лесно управляема мрежа, сега е място на пълен хаос. Сега някои Сребра те отнасят до Залата, но други не. Светове и измерения са натрошени и нацепени с МПД. Някои от основните огледала се пръснали, други се появили на места, където никога не е трябвало да бъдат. Много от двупосочните Сребра в Залата сега са еднопосочни билети до пустеещи земи. Самите огледала се променили, излъчвайки илюзорни отражения. Залата на всички дни се сблъскала със света на наложницата, с части от света на Фае, а някои дори се разбили във Фантазия.
- Фантазия? - възкликнах. - Наистина ли има свят на Фае с такова име?
- Той не принадлежи на Фае. Фантазия е много по-стар свят и не принадлежи на никого. Там се развиват всички надежди, фантазии, илюзии и кошмари на съзнателните същества или пък сънищата им, в което предпочиташ да вярваш. За да усложни нещата още повече, проклятието на Крус създало разкъсвания в стените на затвора на Ънсийли и сега Сребрата се свързват и със затвора.
- Е, тогава защо Ънсийли не са избягали преди?
- Някои са. Но затвора на Ънсийли е толкова огромен, че едва няколко са открили процепите в стените, а Сребрата са толкова невъзможни за управление, че едва шепа са успели да намерят пътя си към твоя свят. Някой може да остане вътре, в мрежата на Сребрата завинаги. Те вече не са част от настоящето, а съдържат остатък от миналото. Някои казват, че са проекции на всички възможности, че наистина са станали Залата на всички дни, които някога са били и някога ще бъдат. Няма гаранции. Фае напълно ги избягват.
- Но не и ти. Не и ЛГ.
- Има начини - друидски изкуства, които могат да изолират части от Сребрата, ако бъдат използвани мъдро, позволявайки известна степен на контрол върху временния транспорт в рамките на ограничено пространство. В зависимост от Среброто, с което работиш, има известни... неудобства. Студът в някои от тях е трудно поносим.
Знаех го. Бях видяла Баронс да излиза от него, покрит с кристали заледена кръв. Бях усетила повея на смразяващ душата вятър.
- И защо уби жената, която изнасяше от Среброто? - гласът ми беше захарен памук по ръба на нож.
- Защото така исках - отговори той със същата захаросана лекота на тона. - Не очакваше това, нали, госпожице Лейн? Не просто получаваш отговор, а дори аз сам се обвинявам. Хайде! - каза той и в тъмния му поглед блесна внезапно нетърпение. - Нощта няма да трае вечно.
- Как изглежда затворът на Ънсийли? - исках да знам дали не е студеното място, на което отивам понякога в сънищата си. Ако беше така, как бих могла да знам за него?
- Умножи студа в моето Сребро по безкрайност!
- Но как изглежда?
- Няма слънце. Няма трева. Няма живот. Само скали и скали от лед. Студ. Мрак. Отчаяние. Въздухът вони на него. Има три цвята там -бяло, черно и синьо. Тъканта на мястото не притежава нужните химически съставки, за да съществува някой от другите цветове. Кожата ти би била бяла като избелели кости. Очите ти матовочерни. Устните ти сини. Нищо не расте. Има само глад, без храна. Похот, без задоволяване. Болка, без край. Там има чудовища, които нямат желание да напускат, защото са такива чудовища.
- Откъде знаеш всичко това? - попитах, когато се отправихме навън, за да (допуснах) изберем някоя невероятна кола от невероятната колекция на Баронс.
- Достатъчно! Кажи ми, госпожице Лейн, ако можеше да се върнеш назад в деня, когато Алина заминаваше за Тринити, щеше ли да я спреш?
- Абсолютно - казах без колебание.
- Знаейки, че това би се разиграло, така или иначе? Книгата е била вече на свобода. Това е щяло да се случи, независимо дали тя е дошла в Дъблин. Просто различна вариация на същата разрушителна тема. Щеше ли да я задържиш в Ашфорд, за да я запазиш жива? Никога да не научите какво сте и най-вероятно да умрете в пълно невежество в ръцете на някое Фае?
- Няма ли трета възможност? - казах вбесено? - Какво има зад врата номер три? Никога ли не си гледал „Да сключим сделка"[10]?