Търсенето на скритата истина

- В'лане ми каза, че кралят първоначално създал Сребрата за своята наложница, а не за другите Фае. Поясни, че кралят ги създал, за да може тя да живее вътре в огледалата, никога да не остарява и да има други светове, които да изследва, докато той намери начин да я направи Фае като него - отново се зачудих какво беше станало с В'лане по-рано този следобед. Знаех, че не мога да разчитам на името му върху езика си, но се чувствах някак гола без него.

- Каза ли ти също, че когато кралицата усетила мощта на творението на краля да се проявява, тя нястояла да разбере какво е направил и че за да успокои подозренията и, защото тя много мразела наложницата му, той трябвало да се престори, че е направил Сребрата като подарък за нея?

- В'лане каза, че кралят дал на кралицата само част от тях.

- За жалост е трябвало да даде на кралицата връзката, която съдържала Залата на всички дни. Наложницата му получила само малка част от това, което направил за нея, изолирано от останалото. За да компенсира това, той изградил за наложницата си фантастичния Бял палат, високо на един хълм - къща с безброй стаи, тераси и градини. Той направил тази част от Сребрата достъпна само през огледалата, окачени в личните му покои.

- Значи има две отделни части от Сребрата - това беше много за възприемане. - Едната е колекция от вероятно безброй огледала, които се свързват с други измерения, светове и времена от главното „летище“ в Залата на всички дни. Другата е по-малка, изолирана мрежа, където е живяла наложницата му. Предполагам, че след като тя умряла, тази част никога не е била използвана отново - унесох се в мисли аз. Сребрата бяха нещо очарователно. Не можех да си представя да мога да стъпя в някое огледало и моментално да бъда пренесена до някой друг свят или време.

- В'лане ти е казал много - Баронс звучеше ядосан.

- Той ми казва повече от теб. Това ме кара да се чудя на кого да вярвам.

- Мото, с което да живееш: Никога не се доверявай на фея! Той каза ли ти как е умряла наложницата на краля?

- Каза, че толкова е намразила това, в което се превърнал кралят, че го напуснала по единствения начин, по който можела. Като сложила край на живота си.

- Направи ли си труда да посочи, че всичко, което извършил кралят, е било за нея? Тя помислила ли е за това, преди да реши да се самоубие? Хрумвало ли и е, че понякога готовността да се обърнеш към мрака заради някой друг може да е просто шибана добродетел?

- Не изглежда да го е направил заради нея. Изглежда, сякаш се е тормозил, че тя ще умре, и е имал желание да направи всичко, за да я задържи.

- Перспектива, госпожице Лейн! Намери перспективата!

Лорд Господар беше казал същото.

- Мислиш, че наложницата е трябвало да е благодарна, задето любовникът u се е превърнал във вманиачен задник, и да затвори очи за ужасяващите резултати от експериментите му? Може би, ако вместо да прекарва цялото си време - а не говорехме ли за десетки хиляди години, - за да чака той да я направи безсмъртна, просто я беше обичал в смъртния живот, какъвто тя е имала, е щяла да бъде щастлива.