Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Логичният, прагматичен Джак Лейн вярваше, че мозъкът е като огромен компютър, а сънищата са начин на съзнателния ум да архивира и да съхрани събитията от деня в подсъзнанието, като подрежда спомени и организира уроци. Но той също така вярваше, че ако един сън продължава да се повтаря, това подсказва, че умът или сърцето имат проблем да се справят с нещо.
Беше предположил, че моят сън отразява естествения страх на едно дете да загуби майка си, но дори на десет това не ми звучеше съвсем вярно. Сега се чудех дали татко не е бил тайно разтревожен, че повтарящият се сън има нещо общо с биологическата майка, която съм загубила, че може би съм била някъде на студено, принудена да я гледам как умира.
Аз също бях мислила за това преди скорошното ми преживяване в Белия палат с наложницата и краля, когато бях осъзнала, че тя е жената от моите сънища, свързана с последния ми сън, в който я гледам как умира и в който имам чувството, че умирам аз. Сега ме тревожеше изцяло различна възможност.
Въпреки всичко, когато се бях опитала да запиша моя сън за Студеното място, той беше изглеждал много подобен на това пророчество – неясен, смътен и адски объркващ.
– Освен това мислим, че сме го разбрали – каза Джо. – Думата „Келтър“ означава магическа мантия. Кланът Келтър или МакКелтър са служили като друиди на Туата Де Данан преди хиляди години, когато Фае все още живели сред нас. Когато била договорена Спогодбата и Фае се оттеглили от нашия свят, оставили Келтър да отговаря за почитането на Спогодбата и за защитата на древната наука.
– А ние научихме, че има петима мъже Друиди живи – каза Мери.
– Дагиъс, Дръстан, Киън, Крисчън и Кристофър – добави Джо. – Вече им изпратихме съобщение с покана да се присъединят към нас тук.
За съжаление Крисчън щеше да бъде проблем.
– Каза, че знаеш къде са четирите камъка – каза Кат.
Кимнах.
– Значи само трябва да ни кажеш къде е Книгата, един от Келтър да я вземе и да я донесе тук, четирите камъка да бъдат положени около нея и петимата да я погребат отново с каквато обвързваща песен или мантра знаят. Изглежда, един от тях ще знае какво е нужно да се направи накрая. Говорих с една от жените им и тя, изглежда, разбира какво означава „обитаван или обладан“.
– Да я погребе отново къде? – настоях, като следях Роуина плътно. Изглежда, моята единствена роля в цялата работа беше да проследя Книгата. През цялото време бях имала чувството, че ще трябва да направя всичко, но моята част в пророчеството беше наистина съвсем малка. В него нямаше нищо за мен, което да е лошо. Просто че Алина може да умре и аз ще копнея за смъртта – това го бях минала. Усетих как огромна тежест се смъкна от плещите ми. Имаше петима други, отговорни за този товар. Можех единствено да се опитам да не размахам юмрук във въздуха и да викна „Да!“
– Където беше преди – каза тя студено.
– И къде е това?
– По коридора, по който Дани каза, че не си могла да минеш – каза Джо.
Великата повелителка ù хвърли усмиряващ поглед.
– Можеш ли да минеш покрай жената, която пази? – попитах Роуина.
– Не се занимавай с моята работа, момиче! Аз ще свърша моята част. Ти свърши твоята!
– В’лане също не можа да премине – опитах, като се чудех защо.
– Никое Фае не може – самодоволство капеше от думите ù и разбрах, че има нещо общо с това.
– Коя е жената, която пази коридора?
Джо отговори:
– Последната известна водачка на Убежището.
Сегашното убежище на Роуина беше обвито в тайна.
– Имаш предвид майка ми?
– Айла не е твоя майка! Тя имаше само едно дете – сопна се Роуина.
– Тогава коя съм аз?
– Точно – тя успя да ме даде под съд, да ме осъди и да ме екзекутира с тази една дума.
– Пророчеството казва, че има две от нас. Едната умира млада, другата копнее за смърт – ако двете с нея бяхме сами, не бях сигурна докъде щях да стигна, за да я принудя да ми отговори, но знаех, че нямаше да се харесвам, когато свърша.
– Сигурно перачката е яла развалена риба, сънувала е на неспокоен стомах и се е обявила за пророк. Думата е „кръвни линии“. Множествено число.
– Правописът беше ужасен. Има допълнителни букви във всяка дума – каза Джо.
– Трябва да неутрализирате точно тези защити – казах студено.
– Нито едно Фае няма да бъде допуснато тук, когато запечатваме извращението!
– В’лане няма да ми даде камъка – казах ù. – Няма начин просто да ми го даде.
– Разтвори си краката за още едно Фае и си го заработи! – каза тя мазно. – Тогава ще ни ги дадеш всичките. Няма нужда да присъстваш, когато се изпълнява ритуалът.