Разкритието на древния ръкопис

– Вие решете! Няма вече да се защитавам.

– Не отговори на въпроса ми – каза Кат. – Коя си ти, Мак?

Срещнах ясните ù сиви очи. Кат беше единствената, за която вярвах, че премисля нещата и взима мъдро решение. Стройната брюнетка беше по-корава, отколкото изглеждаше, мислеше ясно, беше спокойна по време на стрес и се надявах някой ден да замени Роуина като Велика повелителка на манастира. Постът не изискваше най-могъщата шийте зряща, както Убежището, а най-мъдрата, жена с дългосрочни цели и визия. Кат излъчваше тиха способност, почти пълна липса на его, бърз ум и чисто сърце. Имаше моя глас със сигурност.

Ако наистина беше емоционален телепат, щеше да усети искреността ми, когато ù кажа толкова от истината, колкото знаех самата аз.

– Не знам коя съм, Кат. Наистина вярвах, че съм сестра на Алина. Все още не съм убедена, че не съм. Нана каза, че съм приличала на Айла. Очевидно достатъчно, за да изглеждам така, както е очаквала да изглежда Алина като порасне. Но точно като вас и аз чух, че Айла не е имала второ дете. Ако мислиш, че това разстройва вас, представи си какво причинява на мен! – усмихнах ù се горчиво. – Първо откривам, че съм осиновена, после разбирам, че не съществувам. Но ето ти истински шок, Кат! Според бележките на Даррок той е знаел произхода на шийте зрящите. Предполага се...

Три остри изсвирвания от свирка раздраха въздуха и шийте зрящите застанаха мирно.

– Достатъчно! – заповяда Роуина, докато плаваше зад тях, облечена в модерен, прилепнал костюм в кралскосиньо, дългата ù бяла коса беше сплетена в кралска корона около главата ù. На ушите и врата ù имаше големи перли, а на верижката, която държеше очилата ù – по-малки. – Това е всичко! Задръжте предателката и я доведете при мен! И Даниел Меган О’Мали, ако мислиш и за един скапан миг да я измъкнеш, помисли два пъти! Бъди много, много внимателна, Даниел! – обръщайки се към Кат, каза: – Дадох заповед. Подчинете се веднага!

Кат погледна към Роуина.

– Тя истината ли казва? Твоят талант наистина ли е умствена принуда?

Веждите на Роуина се събраха над деликатния заострен нос. Сините очи пламтяха.

– Бихте повярвали на лъжите ù за твърденията на бивше Фае пред това, което съм ви казвала? О, а аз мислех, че си мъдра, Кат. Може би най-мъдрата от дъщерите ми. Никога не си ме проваляла. Не ме разочаровай сега!

– Моят талант е емоционална телепатия – каза Кат. – Той е прав за това.

– Добрият лъжец знае да подправи заблудата си с някоя истина, за да придаде вкус на правдоподобност. Не съм принуждавала дъщерите си. Никога няма да го направя.

– Казвам, че е време за абсолютната истина, Велика повелителко – каза Джо. – Останали сме само триста петдесет и осем. Омръзнало ни е да губим сестрите си.