Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Езикът! – сопна се Роуина.
Примигнах към нея. Тя все още ли се връзваше на това? Толкова бях свикнала с „шебан“, че вече не ми изглеждаше като ругатня.
– Той вече не е твой проблем. Ти не си ми шеф – Дани изгледа Роуина твърдо.
– О, а ти си толкова щастлива сама, нали, Даниел О’Мали? Майка ти би се изправила от гроба, ако знаеше, че дъщеря ù е напуснала манастира, дружи с Фае принц и с други със съмнителна кръв и не приема заповеди от никого на крехката възраст от тринайсет.
– Не ми пробутвай глупостите за крехката ми възраст! – изръмжа Дани. – Освен това ще бъда на четиринайсет скоро – тя грейна над масата. – Двайсти февруари, не забравяйте! Обичам шоколадова торта. Не жълта. Мразя плодове в тортата си. Шоколад върху шоколад, колкото повече, толкова по-добре.
– Ако двете не можете да мълчите, напуснете! – казах.
Книгата, която Кат отвори, беше изненадващо малка, тънка, подвързана в сива кожа и завързана с протрита кожена връв.
– Морийна Бийн е живяла сред тези стени преди малко повече от хиляда години.
– Шийте зряща, чийто талант е бил проницателност? – предположих.
Кат поклати глава.
– Не. Перачка в манастира. Наричали са я Лудата Мори за несвързаните приказки, присмивали са ù се за настояването, че сънищата са толкова истински, колкото събитията, които преживяваме. Лудата Мори вярвала, че животът не е нещо, оформено от минало и настояще, а сплитък от възможности. Вярвала е, че всеки момент е нов камък, хвърлен в езеро, създаващ вълнички, които тези „почитани сред жените“, за които се трудела, били твърде замъглени в ума, за да видят. Твърдяла, че вижда цялото езеро, всеки камък. Казвала е, че не е луда, просто претрупана – Кат се усмихна леко. – Повечето от написаното няма смисъл. Ако се е случило, не можем да го свържем със сегашните времена или да разберем знаците ù. Ако всичко, което е написала в тези страници, ще се случва занапред, ние сме едва в началото на предсказанията ù. Едва на двайста страница от началото тя разказва за бягството на Шинсар Дъб.
– Така ли я нарича?
– Нищо тук не е толкова ясно. Тя пише за велико зло, което дреме под манастира, което ще избяга, подпомогнато от „една от най-висшия кръг“.
– Една перачка е знаела за Убежището? – възкликнах.
– Как не, подслушвала е колкото е могла – произнесе Роуина.
Извъртях очи.
– Сноб до дън душа, нали?
Кат извади жълт лист от тефтер, върху който Джо беше надраскала превод, и ми го подаде.
– Има доста бърборене, преди да стигне до същината – каза ми Джо. – Била е перачка около 1000 г. сл. Хр., която никога не е виждала кола, самолет, клетъчен телефон, земетресение и няма думи, с които да опише нещата. Говори надълго и нашироко за „деня на“, в опит да определи кога ще се състои това събитие. Фокусирах се върху превода само на това, което имаше връзка с Шинсар Дъб. Все още работя върху останалите ù предсказания, но върви бавно.
Огледах страницата, нетърпелива да намеря доказателство за героичната ми роля или поне да не намеря никакво за злодейска.
Звярът ще се освободи и ще тормози земята. Не може да бъде унищожен. Не може да бъде повреден. Нечисто дърво, той ще пусне нови листа. Трябва да бъде втъкан. (Ограден със стени? Затворен в клетка?) От най-могъщите кръвни линии идват две: Ако едната умре млада, другата, която копнее за смърт, ще я търси. Скъпоценни камъни от ледени скали, положени на изток, запад, север и юг, ще направят трите лица едно. Петима от скритата бариера ще припяват, докато се полагат камъните, а един, който гори чист (изгорял на клада?), ще го върне на мястото, от което е избягал. Ако обитаваният... обладан (не съм сигурна за тази дума... трансформиран?) го запечата в сърцето на мрака, той ще дреме с едно отворено око.
– Пич, гадост! Кой пише такива лиготии? – възкликна Дани през рамото ми.
Джо се скова.
– Направих най-доброто, което можах, след като жената не пише една дума по един и същи начин два пъти.
– Щеше ли да я убие да е малко по-точна? – оплака се Дани.
– Вероятно е мислила, че е точна – казах. Нюансите в езика се променят постоянно, особено в диалекта и жаргона. – Наистина, Дани, кой ще бъде в състояние да преведе „пич и гадост“ след хиляда години?
Но не беше само езикът, който усложняваше нещата. Да предадеш сън е трудно. Бях толкова изтормозена от сънищата ми за Студеното място в средното училище, че накрая казах на тате, че имам повтарящ се кошмар. Той ме насърчи да го запиша и заедно се бяхме опитали да решим какво означава.