Разкритието на древния ръкопис

Въздъхнах. Животът беше толкова сложен.

– Забрави пророчеството, Роуина – заповядах.

Тя спря да говори незабавно.

Кат вдигна вежда и изглеждаше развеселена.

– Това ли наистина искаше да направи?

Трепнах.

– Не го забравяй! Просто спри да говориш за него!

Но беше твърде късно. Бях я накарала с Гласа да го забрави и можех да позная по презрителния поглед на старата жена, че всяка дума от него е била изтрита от ума ù.

– Ти си опасност за всички нас – каза тя надменно.

Прокарах ръце през косата си. Гласът беше труден.

– Дъщерите ми ще ти кажат за пророчеството, което вече не си спомням, благодарение на неумението ти в друидските изкуства. Те ще ти разкажат свободно, без принуда. Но ти ще се съгласиш с моите условия: Ще работиш с нашия орден и с никой друг! Ако си спомням формата му, знаем какво ни трябва. Ти ще я проследиш. Ние ще направим останалото с... – тя замълча и разтри чело.

– Петимата друиди и камъните – добави Кат.

– Намерили сте пророчеството и то ни казва какво да правим? – попитах.

Кат кимна.

– Искам да го видя.

Събрахме се в Забранената библиотека – малка стая без прозорци, която не беше успяла да ме впечатли, когато я бях открила. Бях разглезена в „Книги и дреболии Баронс“. Десетки лампи бяха поставени в каменната стая с нисък таван, които я къпеха в мек кехлибарен блясък, достатъчно ярък, за да държи настрана Сенките, но и достатъчно разсеян, за да ограничи щетите върху древните избледняващи страници.

Сега, когато се огледах наоколо, тя ми въздейства различно от първия път. В мое отсъствие шийте зрящите бяха организирали прашния хаос, бяха изровили старите томове от сандъците, бяха внесли шкафове и подредили книгите за лесен достъп и каталогизиране.

Обожавам книгите, те са ми в кръвта. Разхождах се из сухата каменна стая, спирах тук и там, за да прокарам ръка по крехките корици, които жадувах да докосна, но нямах желание да рискувам да повредя.

– Копираме и осъвременяваме всичко – каза Кат. – За цяло хилядолетие само Убежището е имало достъп до тези истории и записи. След още няколко века много от тях щяха да са прах – тя погледна Роуина с лек укор. – Някои от тях вече са.

– О, и ако някой ден понесеш скиптъра на моята позиция, Катрина – каза Роуина упорито, – ще разбереш ограниченията да един живот и трудния избор, който трябва да бъде направен.

– Пророчеството! – казах нетърпеливо.

Кат ни заведе до голяма овална маса. Дръпнахме столове и се настанихме около нея.

– Преведохме го толкова добре, колкото можахме.

– Някои думи не са древен ирландски галски – каза Джо, – а, изглежда, са измислени от личност, която се е обучавала сама.

– Джо е нашият преводач – каза Дани с еднакви дози гордост и презрение. – Смята, че изследванията са забавни. Сякаш нещо толкова шебано може да е забавно!