Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Обърнах я. СВЕТЪТ, беше написано отгоре.
Беше красива карта, обрамчена с червено и черно. Една жена стоеше в профил върху бял пейзаж, обагрен със синьо, което изглеждаше ледено, неприветливо. На фона на звездно небе една планета се въртеше пред лицето ù, но тя гледаше настрани – изобщо не към света, а се взираше в далечината. Или гледаше някой, който не беше на картата? Нямах представа какво трябва да означава Светът в тълкуването на таро. Никога не ми бяха гледали. Мак 1.0 беше смятала предсказването на бъдещето по таро карти за също толкова нелепо, колкото да се опиташ да се свържеш с мъртъв роднина на дъска за спиритични сеанси. Мак 5.0 би била щастлива да получи всяка помощ, която можеше да получи, от всеки източник. Проучих я. Защо момчето със замечтаните очи ми я беше оставило? Какво трябваше да науча от нея? Че трябва да гледам към света? Че съм разсеяна от други неща и хора и не виждам ясно? Че наистина аз съм човекът, който държи съдбата на света в свои ръце?
Независимо как гледах на нея, картата загатваше твърде много отговорност. Пророчеството ясно заявяваше, че моето участие изобщо не е голямо. Пъхнах я между страниците на книгата ми на тоалетката, мушнах се в леглото и дръпнах завивките над главата си.
Отново сънувах тъжната красива жена и отново имах най-странното чувство на двойственост да виждам през нейните очи и през моите, да чувствам нейната тъга и моето объркване.
Ела, трябва да побързаш, трябва да знаеш!
Настойчивостта ме стисна.
Само ти можеш. Няма друг начин...
Думите ù отекваха от скалите, избледнявайки с всеки отскок.
Опитвам се... от толкова дълго... толкова трудно...
Тогава един Ънсийли принц се появи до нея (нас).
Но не беше един от тримата, които познавах, един от тримата, които ме изнасилиха. Беше четвъртият. Този, който така и не видях.
По странния начин, по който знаем неща в сънищата, знаех, че това е Война.
Бягай, скрий се! – изкрещя тя.
Не можех. Краката ми бяха сраснали със земята, очите ми бяха залепени за него. Беше много по-красив от другите Ънсийли принцове и много по-ужасяващ. Също като другите, той гледаше вътре в мен, не към мен и погледът му сякаш режеше с бръсначи през най-съкровените ми надежди и страхове. Знаех, че специалитетът на Война не е просто да обръща противникови фракции, раси или населения едни срещу други, а да намира страни в една личност и да ги обръща една срещу друга.
Той беше най-големият фокусник, унищожителят.
И разбрах, че не Смърт е този, от когото трябва да се страхуваме. Война беше този, който опустошаваше животите. Смърт просто беше чистачът, последният акт.
Същата черна торква се виеше около врата на Смърт, но тази беше прошарена със сребро. Същите калейдоскопски цветове тичаха под кожата му, но го обкръжаваше ореол от злато и на гърба му забелязах проблясък на черни крила. Война имаше крила.
Много закъсня – каза той.
Двадесет и четири
На следващата сутрин бях събудена неприятно от непривичен звук и седнах, оглеждайки се наоколо. Още два пъти чух звука, преди да разбера какъв е. Някой хвърляше камъни по прозореца ми.
Разтрих очи и се протегнах.
– Идвам! – измрънках и хвърлих завивките. Мислех, че е Дани. След като мобилните телефони още не работеха, а магазинът нямаше звънец, това беше единственият начин да привлече вниманието ми, освен да влезе с взлом.
Дръпнах пердето и погледнах надолу към уличката.
В’лане се беше излегнал на капака на Вайпъра на Баронс, облегнат на предното стъкло. Колата може и да не беше моя (ще видим това!), но веднага огледах В’лане за нитове или други абразивни елементи, които може да повредят боята. Обичам спортни коли. Всички тези мускули просто ме привличат. Реших, че е безопасно да предположа, че меката бяла кърпа, вързана хлабаво на кръста му, няма да одраска нищо. Съвършеното му тяло беше посипано със злато, а очите му бяха слънчеви лъчи, искрящи върху диаманти.
Отворих прозореца. Леден въздух влетя вътре. Температурата беше паднала, ниски облаци бяха скрили небето. Отново студ и мрак в Дъблин.
В’лане вдигна чаша от Старбъкс.
– Добро утро, МакКайла! Донесох ти кафе.
Огледах го със същото подозрение и копнеж.
– Намерил си отворен Старбъкс?