Разкритието на древния ръкопис

– Кърпа! – настоях. Прехапах долната си устна. Не трябваше. Нямах право. Тежестта на целия свят лежеше на раменете ми. Дори имах таро карта, която го доказваше.

– Не знам защо не се наслаждаваш да ме гледаш гол. Аз се наслаждавам да гледам теб гола.

– Искаш ли да дойда с теб на плажа, или не?

Пъстрите му очи блестяха.

– Ти си приела поканата ми. Виждам го в очите ти. В тях виждам замечтано сияние. Намирам го за възбуждащо.

– Но не на плаж във Фае – казах. – Никакви илюзии! Можеш ли да ни пресееш на място като Рио, в човешкия свят, където само човешките часове ще минават?

– Заповядвай ми, аз съм твой, МакКайла! Ще прекараме ограничен брой човешки часове, определени от теб.

Бях фатално дефектна. Не можех да откажа.

– Ще взема кафето сега – пресегнах се през прозореца за него, очаквайки да полети към мен или нещо такова.

– Не съм в състояние да ти услужа. Защитите на параноика са все още активни. Те ме държат на няколко стъпки от сградата.

– Но не и от колата му – казах с усмивка на устните. Баронс щеше да откачи, ако знаеше, че В’лане е докосвал Вайпъра му. И се е протягал на него гол? Щеше да получи аневризъм.

– Давам всичко от себе си да не прогоря името си в боята. Боя се, че ще трябва да слезеш долу за кафето. Топло е, побързай!

Прокарах набързо четка през косата си, плиснах вода на лицето си, надянах шорти, потник и джапанки и десет минути по-късно бях в Рио.

Не мога да съм на плаж, без да мисля за Алина. Продължавам да си казвам, че когато всичко това свърши, ще помоля В’лане да ми даде илюзия за нея и ще прекараме цял ден в игра на волейбол, ще слушаме музика и ще пием Корона с лайм. Щях да се сбогувам веднъж завинаги. Ще оставя болката и гнева, ще затъкна чудесните части от живота, който бяхме споделили, в някой свят ъгъл на душата ми и ще приема, че трябва да живея без нея.

Ако Баронс беше наистина мъртъв и беше минало достатъчно време, щях ли накрая да приема да живея и без него? Боях се, че никога нямаше да го направя.

Обърнах вниманието си към Сийли принца, който вървеше до мен. Радвах се, че дойде да ме потърси тази сутрин. Ако не беше, щях да го призова с чувственото жило на името му в езика ми. Сънищата ми предишната нощ ме бяха извадили от равновесие. Имах въпроси и той беше единственият, който може би имаше отговори.

Вървяхме на късо разстояние по плажа до двойка копринени шезлонги, затънали в белия пясък, близо до солените пръски на морето. Дрехите ми се стопиха и бяха заменени от яркорозов оскъден бански и златна верига на кръста, украсена с огненочервени камъни. Плажът беше пуст. Нямах представа дали не са останали хора, или В’лане ги е отпратил за нашето уединение.

– Защо е веригата? – изглежда, си падаше по тях.

– Когато правя секс с теб отзад, ще я използвам, за да те придърпвам по-близо и да навлизам по-дълбоко.

Отворих уста и я затворих отново. Аз бях идиотът, който попита.

– И сега, когато гледаш как златото проблясва на слънцето, ще мислиш как се чукаш с мен.