Разкритието на древния ръкопис

– Притежание. Девет десети от закона.

Ъгълчетата на устата му трепнаха.

– Била си с него твърде дълго.

– Къде е Фейд? Хванахте ли го?

– Книгата го остави мъртъв.

– И кога точно очаквате той да се върне? – казах сладко.

– Докладвай! Какво научи в манастира?

– Мислиш, че сега докладвам на теб?

– Докато Баронс се върне и отново поеме контрола върху теб.

– Това ли мислиш? Че той поема контрола върху мен? – гневът ми пламна.

– По-добре се надявай да е така, защото ако не го направи, ще те убием – заплахата беше доставена бездушно, с крайна незаинтересованост. Беше вледеняваща. – Ние не съществуваме. Така е било винаги. Така ще бъде винаги. Ако някой човек научи за нас, ние го убиваме. Нищо лично.

– Е, извини ме, ако се опитате да ме убиете и аз реша да го приема лично, по дяволите!

– Не се опитваме. В момента. Докладвай!

Изсумтях и се обърнах да вляза в магазина.

Той беше зад мен, ръката му беше върху моята на бравата, лицето му беше в косата ми, устните близо до ухото ми. Той вдиша.

– Не миришеш като другите хора, Мак. Чудя се защо не съм като Баронс. Риодан е направо цивилизован. Не страдам от проблемите на Кастео, а Фейд все още се забавлява. Смъртта е сутрешното ми кафе. Харесвам кръв и звука на чупещи се кости. Те ме възбуждат. Кажи ми какво научи за пророчеството и следващия път ми донеси книгата на пророка! Ако искаш родителите ти да останат... непокътнати, ще сътрудничиш единствено с нас. Ще лъжеш всички останали. Ние те притежаваме. Не ме карай да ти давам урок! Има неща, които могат да те пречупят. Няма да повярваш каква лудост могат да причинят някои видове болка.

Обърнах се срещу него. За момент той не ми позволяваше, накара ме да се боря, за да помръдна. Тялото му беше също толкова наелектризирано, като на Баронс и на Риодан. И знаех, че му харесва, съвсем вероятно на ниво примитивна чувственост, която не разбирах.

„Има неща, които могат да те пречупят“ – беше казал. Едва не се засмях. Той нямаше представа, че това, което ме беше пречупило напълно, беше вярата ми, че Баронс е мъртъв.

Един поглед към очите на Лор и реших, че ще изчакам Баронс да се върне, преди да повдигна въпроса пред него.

– Мислиш, че Баронс има слабост към мен – казах. – Това е, което те тревожи.

– Забранено е.

– Той ме презира. Мисли, че съм спала с Даррок, помниш ли?

– Пука му, че си спала с Даррок.

– Пукаше му, че изгорих килима му. Става малко раздразнителен за неща, които му харесва да смята за своя собственост.

– Вие двамата ме побърквате. Пророчеството. Говори!

Разпитва ме почти половин час, преди да остане доволен. Качих се в стаята си на четвъртия етаж, уморена до смърт. Тя беше разхвърляна – опаковки от протеинови закуски, празни шишета от вода и дрехи навсякъде. Измих си лицето и зъбите, пъхнах се в пижамата и тъкмо щях да изпълзя в леглото, когато се сетих за картата таро от снощи, която момчето със замечтаните очи ми беше дало.

Зарових в джоба на палтото и я измъкнах. Гърбът ù беше черен, покрит със сребърни символи и руни, които много приличаха на сребърните гравюри, които бях зърнала на една от трите форми на Шинсар Дъб – тази на древен черен том с тежки ключалки.