Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Губим нещо повече от сестрите си – добави Мери. – Губим вяра.
– Съгласна съм – каза Клер.
– Да – замърмориха Джоузи и останалите.
Кат кимна.
– Кажи ни какво е вярвал Даррок за произхода на нашия орден, Мак!
Роуина ме загледа свирепо над носа си.
– Да не си посмяла!
Тогава го почувствах – лек натиск върху ума ми. Зачудих се дали го е използвала върху мен, когато бях около нея от нощта, в която се срещнахме. Въпреки всичко не беше заплаха за мен сега. Бях се научила да устоявам на Гласа и натиска, идващ от нея, изобщо не можеше да се сравнява с това. Бях стояла на колене и бях се рязала сама с Баронс. Бях имала адски учител.
Пренебрегнах Роуина и се обърнах към шийте зрящите.
– Даррок е вярвал, че не Сийли кралицата е донесла Шинсар Дъб в манастира, за да бъде заровена преди толкова много време...
Роуина поклати глава.
– Не прави това! Те се нуждаят от вяра. Малко други неща имат. Нямаш право да им я отнемаш. Нямаш доказателства за твърденията му.
Усетих как лекият натиск става по-силен, докато се опитваше да ме обуздае.
– Знаела си! Винаги си знаела. И както толкова много други неща никога не си им казвала.
– Ако вярваш, че семето на злото съществува в теб, то може да те погълне – тя огледа лицето ми. – О, ти със сигурност разбираш това.
– Някой може също така да спори, че ако вярваш, че в теб съществува семе на злото, имаш възможността да се научиш да го контролираш – възразих аз.
– Някой може също да спори, че незнанието е сигурност.
– Сигурността е ограда, а оградите са за овцете. Предпочитам да умра на двайсет и две, но да знам истината, вместо да живея в клетка от лъжи сто години.
– Изглеждаш много уверена в това. Чудя се, ако си подложена на изпитание, на чия страна ще застанеш.
– Илюзията не е заместител за живота – казах.
– Позволи им тяхната свещена история – каза Роуина.
– Кажи ни! – настоя Клер. – Имаме право да знаем.
Роуина извърна глава и ме погледна отстрани над носа си, сякаш бях твърде отблъскваща, за да ме гледа директно.
– Знаех от мига, в който те видях, че ще се опиташ да ни унищожиш, МакКайла или която си. Трябваше да те приспя тогава.
Кат вдиша рязко.
– Тя е личност, не животно, Роуина. Ние не приспиваме хора.
– Да, Ро – каза Дани сковано, – ние не приспиваме хора.
Погледнах към Дани. Тя се взираше в Роуина с присвити, изпълнени с омраза очи. О, да. Беше крайно време за истината между тези стени, независимо дали ни харесваха, или не. Може би Даррок грешеше. Може би написаното от него беше просто догадка. Но не можехме да оспорваме нещо, което отказвахме да приемем. А неоспорваните подозрения имат гадната склонност да растат. Аз ли не знаех! Едно растеше значително в главата ми, в сърцето ми, дори сега.
– Роуина има право – признах аз. – Не знам дали Даррок е бил прав, или не. Но трябва да знаете, че и Баронс го подозира.
– Кажи ни! – настоя Кат.
Поех дълбоко дъх. Знаех как се беше отразило на мен това, а аз не бях прекарала целия си живот с втълпявано кредо на шийте зрящ. Бях прегледала бележките на Даррок отново, преди да ги донеса. По-нататък по страниците беше написал не като хипотеза, а като факт: „Ънсийли кралят е създал шийте зрящите“.
– Даррок е вярвал, че самият Ънсийли крал е заловил Шинсар Дъб и е създал затвор за нея тук, на нашия свят. Той е вярвал, че кралят също е създал пазачи на затвора – поколебах се, после добавих мрачно: – Шийте зрящи. Според Даррок това е било последната каста Ънсийли, която мрачният крал създал.
Можеше да се чуе и падането на карфица. Никой не каза нищо. Никой не помръдна.
Сега, след като това беше казано, обърнах вниманието си към Роуина. Не се съмнявах, че знае това, което исках да разбера.
– Кажи ми какво казва пророчеството, Роуина!
Тя изсумтя и се обърна.
– Можем да го направим по лесния начин или по трудния начин.
– Глупости, дете! Няма да го правим изобщо.
– Кажи ми какво казва пророчеството, Роуина! – казах отново и този път използвах Гласа, за да ù заповядам. Той резонира, отекна обратно към мен от каменните стени на манастира. Шийте зрящите започнаха да шумят и да мърморят.
С изпъкнали очи и свити в юмруци ръце Роуина започна да плюе думи на език, който не разбирах.
Щях да ù заповядам да говори на английски, когато Кат прочисти гърлото си и излезе напред. Лицето ù беше бледо, но гласът ù беше спокоен и решителен, когато каза: