Разкритието на древния ръкопис

– Кралицата вярва, че части от нея са и че от тях ще може да пресъздаде цялата Песен.

– И ти си толкова сигурна, че искаш това да стане?

– Не искаш ли Ънсийли отново да бъдат заключени?

– Да, искам. Но те са били затворени и без Песента на Сътворението дълго преди ние да ги срещнем. Ако Фае си върнат тази древна мелодия, тяхната сила отново ще бъде безкрайна. Имаш ли някаква представа какви могат да бъдат тези времена? Толкова ли си сигурна, че човешката раса ще оцелее?

Примигнах към нея, стресната. Бях толкова съсредоточена върху повторното затваряне на Ънсийли и пращането на Сийли обратно в техния двор, че не бях размислила сериозно върху възможните последици от възстановяването на Песента на Сътворението за Фае. Сигурно се е изписало на лицето ми, защото тонът на Роуина омекна, когато каза:

– О, ти не си пълна глупачка.

– Много ми се беше събрало. И със сигурност научих Гласа бързо, нали? Но имаме други, много по-неотложни проблеми. Познавам Крисчън МакКелтър и той е изчезнал. Впримчен е в Сребрата от Хелоуин. Не можем да направим нищо, докато не го намерим.

– В Сребрата? – възкликна Кат. – Не можем да влезем в Сребрата! Никой не може!

– Самата аз бях там наскоро. Може да се направи.

Роуина ме оцени.

– Била си в Сребрата?

– Стоях в Залата на всички дни – казах и се изненадах да чуя нотка гордост в гласа си. Най-накрая си позволих да задам въпроса, който ме гризеше, откакто чух, че има две пророчества и в едно от тях се твърди, че обричам света. Наистина ли беше за мен? Или беше също толкова неясно като това? – Чух, че има две пророчества. Къде е другото?

Кат и Джо си размениха неспокойни погледи.

– Перачката пише несвързано до края на страницата колко камъни имало да се хвърлят в езеро във всеки един момент и че някои от тях са по-възможни от други – каза Джо. – Тя твърди, че сънувала десетки такива камъни, но само два изглеждали вероятни. Първият може да ни спаси. Вторият най-вероятно ще ни обрече.

Кимнах нетърпеливо.

– Знам. Какво е второто пророчество?

Кат ми подаде тънкия том.

– Обърни страницата!

– Не мога да чета древен ирландски галски.

– Просто я обърни!

Направих го. Тъй като мастилото, което беше използвала, се беше просмукало през листовете пергамент, свързани в тънкия дневник, Лудата Мори беше писала само от едната страна на листа. Следващият липсваше. Малки парчета пергамент и скъсани конци стърчаха от корицата.

– Някой я е откъснал? – казах невярващо.

– Преди доста време. Този том е един от първите, които описахме, след като махна защитите на библиотеката. Намерихме го отворен на една маса, а тази и още няколко страници липсваха. Подозираме, че е този, който унищожи защитите около твоята килия, докато беше При-я – каза Кат.

– Има предател в манастира – каза Джо. – И който и да е той или превежда добре колкото мен, или е взел случайни страници.