Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Ама защо?
— Да не би след сватбата да забравиш кой е глава на семейството.
— Ах ти, говедо такова, да се отнасяш така с жените! Само исках да ти помогна.
Джеймс подкара като обезумял към жилището на Ан.
— Защо ми надрънка всички тези небивалици? „Родителите ми живеят във Вашингтон, баща ми е дипломат“ — изимитира я той.
— Знам, знам, скъпи, но трябваше да измисля нещо, след като разбрах кого сте взели на мушка.
— И какво ще кажа сега на другите?
— Нищо. Ще ги поканиш на сватбата, ще им обясниш, че майка ми е американка, затова се женим в Бостън. Изгарям от любопитство да видя физиономиите им, когато разберат кой ти е тъст. Така и така трябва да измислиш някакъв план, не можеш да подведеш приятелите си.
— Но обстоятелствата се промениха.
— Не, не са се променили. Защо да увъртаме: всички те успяха, само ти се провали, затова се постарай, преди да заминеш за Америка, да измислиш нещичко.
— Сега вече е ясно като бял ден, че без твоята помощ е нямало да успеем.
— Няма такова нещо, скъпи. С какво съм помогнала аз на Жан-Пиер? Само добавих някои подробности — колкото за цвят… Обещаваш ли, че никога вече няма да ме шляпаш?
— Не, не обещавам, особено като се сетя за оная картина, но сега, скъпа…
— Ти, Джеймс, си сексуален маниак.
— Знам, скъпа. Как иначе според теб ние в рода Бригсби вече няколко поколения наред създаваме цели пълчища малки лордчета?
Рано на другата сутрин Ан се раздели с Джеймс, за да прекара известно време с баща си, после двамата го изпратиха и той си замина за Бостън с обедния самолет. В автомобила, на връщане от летището Ан не се стърпя и попита Джеймс какво е решил да каже на останалите. Не се беше и надявала да получи друг отговор, освен:
— Почакай и ще видиш. Няма да допусна да го променяш зад гърба ми. Добре че още в понеделник си заминаваш за Америка.
Глава 18
В понеделник на Джеймс му се струваше, че ще полудее — толкова натоварен беше денят. Първо отиде да изпрати на летището Ан, която сутринта си заминаваше с полета на „Ти Дъбъл Ю Ей“ за Бостън, после цял ден се готви за вечерта, когато щеше да се срещне с останалите от четворката. Всеки от тях бе осъществил своя план, сега очакваха да чуят какво ще предложи Джеймс. Откакто знаеше, че жертвата ще му става тъст, му беше дваж по-трудно, но Ан беше права: той не можеше да се оправдава с това. Беше длъжен да измисли нещо, с което да отмъкне на Харви още четвърт милион долара. Призляваше му при мисълта, че е могъл да го стори с едно-едничко изречение още в Оксфорд. Но не смяташе да споделя това с другите от четворката.
Тъй като за победата в Оксфорд най-много бе допринесъл Стивън, вечерята щеше да се състои в колежа „Модлин“ — Джеймс поизчака, за да не попада в задръстванията, мина с автомобила покрай стадион „Уайт Сити“ и пое по магистрала четирийсет към Оксфорд.
— Вечно си последен, Джеймс — укори го Стивън.
— Извинявай, но бях затънал до гуша…
— За да измисляш план, надявам се — вметна Жан-Пиер.
Джеймс си замълча. Помисли, че четиримата вече си знаят и кътните зъби. За три месеца бе научил за тримата повече, отколкото за двайсет години — за така наречените си приятели. Чак сега разбра защо баща му вечно разказва за бойните си другари от войната — все хора, с които инак не би се сприятелил. Вече си даваше сметка и че ще му бъде много мъчно за Стивън, когато той се прибере в Щатите. Успехът всъщност щеше да ги раздели. За нищо на света не би изживял отново мъките, които си беше навлякъл покрай „Проспекта Ойл“, но всичко това определено си имаше и хубавата страна.
Стивън беше от хората, които не умеят да празнуват, затова, още щом сервитьорите им донесоха първото ястие и излязоха от стаята, той удари с лъжицата по масата и оповести, че съвещанието е започнало.
— Обещай ми нещо — каза Жан-Пиер.
— Какво? — попита Стивън.
— Че след като си върнем парите до последното пени, аз ще седя на почетното място и ти няма да кажеш и дума, освен ако не те помоля.
— Дадено — съгласи се Стивън. — Но чак след като си върнем и последното пени, чу ли! Ето какво е положението към днешна дата: върнахме си 777 560 щатски долара. Разходите по последната операция възлизат на 5178 долара, което с разходите по предишните операции прави общо 27 661,24 долара. И така, като теглим чертата, Меткаф ни дължи още 250 101,24 долара. — Стивън връчи на всички препис от счетоводния отчет. — Приложете го към папките като страница 63-в. Някакви въпроси?