Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Нито пени повече, нито пени по-малко
Нито пени повече, нито пени по-малко - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нито пени повече, нито пени по-малко

Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:

Един милион долара — ето колко Харви Меткаф, обигран мошеник и цар на далаверите, успява да задигне с празни обещания за бързо забогатяване и изгодни вложения в дружество за добив на нефт. Четирима мъже: наследник на благородническа титла, лекар от Харли стрийт, търговец с произведения на изкуството от Бонд стрийт и преподавател в Оксфорд, губят всичко и са докарани до просешка тояга. Този път обаче Харви не си е направил добре сметките. Четиримата се съюзяват и тръгват да гонят далавераджията из казината на Монте Карло, на хиподрума „Аскот“ и по достолепните морави на Оксфордския университет.
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 102
Перейти на страницу:

Дори Джеймс си се възхити колко е оправен. Останалите си получиха изумени самолетните билети и още напътствия.

— Ще се срещнем в три следобед на летището и по време на полета ще ви препитам за папките.

— Слушаме, шефе! — възкликна Жан-Пиер.

— Ти, Жан-Пиер, ще ми отговаряш на въпросите и на френски, и на английски, понеже на презокеанската телефонна линия ще се наложи да ползваш и двата езика и да създаваш впечатлението на пръв спец по чуждите валути.

Тази вечер никой не посмя да пуска шегички по адрес на Джеймс и докато се връщаше с колата към Лондон, той се чувстваше нов човек. Не само се беше откроил като звездата в плана за Оксфорд, но сега и командваше парада и останалите трима му се подчиняваха безпрекословно. Нищо чудно да се издигнеше в очите и на оня стар мърморко — баща си.

Глава 19

Както никога, Джеймс се яви пръв на срещата на летище „Хийтроу“. Беше получил надмощие и нямаше намерение да го губи. Последен пристигна Робин, стиснал под мишница цял куп вестници.

— Какво правиш бе, човек! Връщаме се вдругиден! — напомни му Стивън.

— Знам, но се изнервям, ако остана без английски вестници, затова си взех и за утре.

Както подобава на французин, Жан-Пиер вдигна отчаян ръце.

Предадоха багажа на трето гише и се качиха на самолета от полет 747 на „Бритиш Еъруейс“ за международно летище „Логан“.

— Прилича ми на футболно игрище — отбеляза Робин, след като влязоха в огромния самолет.

— Побира триста и петдесет души. Горе-долу, колкото са запалянковците, които заслужават повечето английски отбори — заяде се Жан-Пиер.

— Престанете — скастри ги свъсен Джеймс. Така и не беше разбрал, че се притесняват от пътуването и просто се опитват да се поотърсят от напрежението.

После, докато самолетът се извисяваше, и двамата се престориха, че четат, но веднага щом се изкачиха на хиляда метра и надписът „Затегнете коланите“ угасна, на бърза ръка си възвърнаха формата.

Четиримата дълго се бориха с жилавото студено пиле в пластмасови чинии и с алжирското червено вино.

— Дано тъст ти, Джеймс, ни нахрани по-добре — отбеляза Жан-Пиер.

След като хапнаха надве-натри, Джеймс им разреши да си изгледат филма — „Ужилването“, но при условие, че веднага щом той свърши, тримата ще се явят един по един на препитването при него. Робин и Жан-Пиер се преместиха за прожекцията петнайсетина реда по-назад. Стивън предпочете да остане на мястото до Джеймс и да се яви на импровизирания изпит.

Той му връчи лист с четирийсет написани на машина въпроса за котировките на златото на различни места по света и колебанията в тях през последните четири седмици. Стивън отговори на въпросите само за двайсет и две минути, и то правилно, което не изненада Джеймс. Математикът още от самото начало си беше гръбнакът на четворката и те бяха разгромили Харви Меткаф именно благодарение на логичната му мисъл.

Стивън и Джеймс задремаха и се събудиха, когато Робин и Жан-Пиер се върнаха при тях, за да си получат и те своите четирийсет въпроса. Робин се справи за трийсет минути и от четирийсет въпроса отговори правилно на трийсет и осем. Жан-Пиер пък се пребори за двайсет и седем минути с трийсет и седем от въпросите.

— Стивън получи четирийсет точки от четирийсет възможни — оповести Джеймс.

— Не се и учудвам — каза Жан-Пиер.

Робин се беше умърлушил.

— И вие трябва да наваксате до втори септември. Чухте ли?

Двамата кимнаха.

— Гледали ли сте „Ужилването“? — попита Робин.

— Не — отговори Стивън. — Рядко ходя на кино.

— Не са от нашата класа. Направиха един голям удар и после дори не си опазиха парите.

— Хайде, спи, Робин.

Храната, филмът и препитването на Джеймс запълниха почти изцяло шестте часа на полета и в последния час всички се бяха унесли, когато внезапно ги събуди силен глас:

— Тук командирът на полета! Наближаваме международно летище „Логан“, движим се с двайсет минути закъснение. Очакваме да кацнем в седем и петнайсет, след около десет минути. Надяваме се да сте пътували добре и отново да предпочетете „Бритиш Еъруейс“.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 102
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)