Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— О, тате, ти направи много, за да си изгладим отношенията.
— Така ли? — изненада се Харви.
— Ами да! Последните няколко седмици имах възможност да премисля нещата. Казвай сега, каква е малката ти изненада?
— Имай търпение, миличка! Ще видиш. Това ти е сватбеният подарък.
Джеймс ги настигна пред входа на хотела. От изражението на Ан разбра, че Харви е дал бащиното си одобрение.
— Добър вечер, господине! Добър вечер, милорд!
— Здравей, Албърт. Ще поръчаш ли от мое име кафе и бутилка „Реми Мартен“. Нека ги качат в стаята.
— Веднага, господине.
Джеймс попадаше за пръв път в кралския апартамент. От малкия вестибюл се влизаше в спалнята отдясно и в дневната, която се падаше вляво. Харви ги поведе направо към дневната.
— Сега, деца, ще видите сватбения си подарък!
Отвори с размах вратата: точно срещу тях, на стената в дъното висеше картината на Ван Гог. Двамата я погледнаха и съвсем онемяха.
— И аз, като я видях, се почувствах по същия начин — шашнах се — съобщи Харви.
— Татко! — успя да пророни Ан, след като преглътна. — Ван Гог! Но ти открай време си мечтаеше да имаш негова картина. Не мога да те лиша от удоволствието да я притежаваш, пък и къде да я държа? Опасно си е — за разлика от теб ние не разполагаме със засилена охрана — изпелтечи младата жена. — Не можем да допуснем да жертваш гордостта на своята колекция, нали, Джеймс?
— То се знае! В никакъв случай не можем да го допуснем — натърти, до немай-къде разчувстван, той. — Сложа ли в къщата си такава картина, няма да имам и миг спокойствие.
— Дръж я в Бостън, татко, в обстановка, достойна за нея.
— Мислех, че все пак ще оцениш щедростта ми, Розали.
— То оставаше да не я оценя, татко. Но не мога да поема такава отговорност. Освен това мама също трябва да има възможност да се наслаждава на картината. Пък ако толкова държиш, можеш да я завещаеш на нас с Джеймс.
— Чудесно си се сетила, Розали, браво на теб. Така и ти, и аз ще й се радваме. Но сега трябва да измисля друг сватбен подарък. Розали успя да ме размекне и да ме убеди, Джеймс, а това не е ставало от двайсет и четири години.
— Я не си криви душата, татко, напоследък ми се е случвало два-три пъти, мисля да го направя още веднъж.
Без да й обръща внимание, Харви продължи да дърдори:
— Точно така, ще ви подаря трофея от конните надбягвания — оповести той и посочи великолепната бронзова скулптура на жребец и на жокей с жокейско кепе, обсипано с диаманти. — Надбягванията на хиподрума „Аскот“ са толкова важни, че всяка година връчват на победителя нова статуетка, значи трофеят си е мой за цял живот.
Джеймс беше благодарен, че ако не друго, фигурката поне е истинска.
Донесоха кафето и коняка и тримата седнаха да обсъдят подробностите около сватбата.
— И така, Розали, другата седмица трябва да дойдеш в Линкълн и да помогнеш на майка си с подготовката, инак тя ще вземе да си глътне езика от притеснение и да оплеска всичко. А ти, Джеймс, трябва да ми кажеш колко души ще поканиш, за да им запазя стаи в „Риц“. Венчавката ще се състои в черквата „Тринити“ на Копли Скуеър, след това ще вдигнем сватба у дома в Линкълн, ще си направим истинско английско увеселение. Така става ли, Джеймс?
— Звучи ми чудесно. Вие, Харви, сте много организиран човек.
— От малък съм си такъв, Джеймс. Установил съм, че това винаги се възнаграждава. И така, уточнете с Розали всичко до другата седмица, преди тя да се прибере у дома. Колкото до мен, не съм сигурен дали знаете, но утре се връщам в Щатите.
„Страница 38-а от синята папка“ — помисли си Джеймс.
Двамата с Ан останаха при Харви още час, през който обсъждаха сватбата, после, малко преди полунощ, се наканиха да си тръгват.
— Утре сутрин ще дойда да те изпратя, татко.
— Лека нощ, господине.
Джеймс се ръкува и излезе.
— Казах ли ти, че е страхотен!
— Да, много приятен младеж, майка ти ще се радва.
Докато слизаха с асансьора, Джеймс не каза и дума на Ан: с тях в кабината пътуваха още двама мъже, които също мълчаха, докато стигнат партера. Но още щом се качиха в автомобила, Джеймс сграбчи младата жена за яката, метна я върху коленете си и я шляпна толкова силно, че тя не знаеше дали да плаче, или да се смее.