Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— А, да, извинявайте. Не бива да се разсейвам. Ан ми е възложила нещо.
— Пак се почна — завайка се Жан-Пиер. — В колко часа трябва да се явим, професоре?
— След един час, облечени като за случая, за да направим последен оглед на Джеймс и да го заведем в черквата. Я, Жан-Пиер, иди да купиш четири карамфила: три червени и един бял. А ти, Робин, се погрижи за таксито. Аз ще държа под око Джеймс.
Робин и Жан-Пиер запяха фалшиво с цяло гърло „Марсилезата“ и се отправиха към вратата. Джеймс и Стивън ги изпроводиха с погледи.
— Как се чувстваш, Джеймс?
— Страхотно. Съжалявам само, че не успях да довърша до днес плана.
— Не се занимавай сега с това. Има време до тринайсети септември. Отсрочката няма да ни навреди.
— Без теб нямаше да се справим. Знаеш го, нали, Стивън? Щяхме да се разорим, а аз нямаше да срещна Ан. Задължени сме ти до гроб.
Стивън се вторачи невиждащо през прозореца — не знаеше какво да отговори.
— Три червени и един бял, точно както ми нареди — съобщи Жан-Пиер, — белият, предполагам, е за мен.
— Сложи го на Джеймс. Но не зад ухото, чу ли, Жан-Пиер.
— Изглеждаш страхотно, ала пак не проумявам какво толкова ти е харесала тая жена — продължи да се заяжда французинът.
Бяха готови да тръгват, но таксито щеше да дойде след половин час, който трябваше да убият някак. Жан-Пиер отвори бутилка шампанско и те вдигнаха наздравици за Джеймс, после за четворката, за Нейно Величество кралицата на Великобритания, за президента на Съединените щати и накрая — уж от немай-къде, за президента на Франция. Изпиха до дъно бутилката и Стивън реши, че е по-разумно да тръгват незабавно, затова помъкна останалите трима към чакащото такси.
— Усмихни се де, Джеймс! С теб сме.
Натикаха го отзад в таксито.
Автомобилът стигна само за няколко минути при храма „Тринити“ на Копли Скуеър, а шофьорът не криеше радостта си, че се е отървал толкова бързо от четиримата.
— Три и петнайсет. Ан ще остане доволна от мен — отбеляза Стивън.
Заведе младоженеца при първия ред отдясно в черквата, а през това време Жан-Пиер огледа хубавичко най-красивите момичета. Робин се включи в приготовленията, докато официално облечените сватбари — към хиляда души, чакаха да дойде невестата.
Стивън тъкмо беше отишъл да помогне на Робин, който се суетеше на стълбите пред черквата, към тях се бе присъединил и Жан-Пиер, когато се зададе ролс-ройсът. Всички пред храма бяха изумени колко красива е Ан в скъпата булчинска рокля. Баща й вървеше зад нея. Тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха нагоре по стълбите.
Стивън, Робин и Жан-Пиер стояха като попарени и не смееха да се помръднат досущ овце, в които се е втренчил питон.
— Ах, негодникът му с негодник!
— Кой кого води за носа?
— Ан явно е знаела още от самото начало.
Харви им се усмихна някак разсеяно, докато минаваше с булката покрай тях. Всички ги последваха вътре в черквата.
„Слава богу! — каза си Стивън. — Не ни позна!“
Седнаха в дъното, така че да не ги чуват другите сватбари, запълнили до краен предел храма. Органистът спря да свири, когато Ан доближи олтара.
— Изключено е Харви да знае — изшушука Стивън.
— Как стигна до този извод? — попита Жан-Пиер.
— Джеймс нямаше да ни подлага на всичко това, ако първо сам не е издържал на проверката.
— Логично! — прошепна Робин.
— Сега стоите тук пред мен и аз ви задавам въпроси, но вие ще отговаряте в деня на Страшния съд, когато ще се разкрият тайните на всички души…
— Ще ми се да разкрия още сега една-две тайни — отбеляза Жан-Пиер. — Например откога Ан знае за нас?
— Джеймс Кларънс Спенсър, взимате ли за съпруга тази жена, за да живеете с нея според Божията повеля, да я обичате и да се грижите за нея в болест и здраве, докато смъртта ви раздели?
— Да.
— Розали Арлин, взимате ли за съпруг този мъж, за да…
— Мен ако питаш — отвърна Стивън, — можем спокойно да я смятаме за пълноправен член на четворката — ако не беше тя, надали щяхме да успеем в Монте Карло и Оксфорд.
— … докато смъртта ви раздели?
— Да.
— Кой дава за съпруга тази жена?
Харви изтика хората наоколо, излезе напред, хвана Ан за ръка и я отведе при свещеника.
— Аз, Джеймс Кларънс Спенсър, взимам теб, Розали Арлин, за жена…