Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Така си е — съгласи се Робин. — Хайде да идем и да го спасим. Все пак си е героят на деня.
И тримата се втурнаха нагоре по стълбите, забравили, че изглеждат някъде между петдесетте и шейсетте, и нахълтаха в кабинета на заместник-ректора, за да поздравят Джеймс, който, притихнал, се беше проснал насред стаята — да си рече човек, че е предал богу дух.
Час по-късно в „Модлин“, с помощта на Робин и на две двойни уискита Джеймс си възвърна обичайното добро здраве.
— Беше невероятен — похвали го Стивън, — тъкмо вече се бях отчаял, че няма да се получи нищо.
— Де да можехме да те заснемем! Щеше да получиш наградата на Академията за киноизкуство — включи се и Робин. — След такова изпълнение баща ти на всяка цена трябва да те пусне на сцената.
Джеймс беше много щастлив — за пръв път от три месеца и той можеше да се погрее на огъня на славата. Изгаряше от нетърпение да разкаже всичко от игла до конец на Ан.
— Божичко, Ан! — възкликна и стрелна с очи часовника. — Шест и половина. Ужас! Трябва да тръгвам незабавно. В осем имам среща с Ан. Ще се видим следващия понеделник за вечерята у Стивън. Дотогава ще се опитам да подготвя плана.
Той изскочи като попарен от стаята.
— Джеймс!
Върна се и проточи глава през открехнатата врата.
— Беше върхът! — викнаха в един глас останалите.
Ухили се, изтича надолу по стълбите, метна се на алфа ромеото, за което вече се надяваше, че ще му позволят да задържи, и подкара като обезумял към Лондон.
Стигна от Оксфорд до Кингс Роуд за петдесет и девет минути. Сега не беше както в студентските му години, бяха прокарали магистрала и се стигаше бързо. А едно време се пътуваше час и половина — два през Най Уикъм или Хенли.
А Джеймс бързаше толкова, защото срещата му с Ан беше изключително важна и той не биваше да закъснява при никакви обстоятелства: тази вечер щеше да се запознае с баща й. Единственото, което знаеше за него, бе, че бил високопоставен служител в дипломатическия корпус във Вашингтон. Дипломатите бяха свикнали на точност. Джеймс беше решен да прави, да струва, но да остави добро впечатление, особено след успешното посещение на Ан в Татуел Хол. Графът толкова я бе харесал, че два дни не се беше отделял от нея. Дори бяха уточнили кога ще е сватбата, сега оставаше и родителите на Ан да одобрят датата.
Джеймс си взе набързо студен душ и махна целия грим по себе си, при което се подмлади с шейсет години. Бяха се разбрали с Ан да се видят преди вечерята и да пийнат нещо в „Лез Амбасадор“ в Мейфеър и докато обличаше смокинга, Джеймс се запита дали ще успее да стигне от Кингс Роуд до Хайд Парк Корнър само за дванайсет минути. Пак трябваше да прояви уменията, с които беше блеснал в Монте Карло. Скочи в автомобила, бързо превключи на скорост, профуча по Слоун Скуеър, мина през Итън Скуеър, после покрай болница „Сейнт Джордж“, заобиколи Хайд Парк Корнър, излезе на Парк Лейн и пристигна точно в осем без две минути.
— Добър вечер, милорд — поздрави го господин Милс, собственикът на клуба.
— Добър вечер. Ще вечерям с госпожица Съмъртън и в бързането паркирах неправилно. Ще имате ли грижата да преместите автомобила? — попита Джеймс и пусна ключовете и банкнота от една лира стерлинга в ръката в бяла ръкавица на портиера.
— С удоволствие, милорд. Отведете лорд Бригсби в залата за почетни гости.
Джеймс последва главния портиер нагоре по застланото в червено стълбище и влезе в малката зала в стил английски ампир, където масата беше подредена за трима. Чу в съседното помещение гласа на Ан. Тя дойде и в тъмнозелената рокля му се стори по-красива от всякога.
— Здравей, скъпи! Ела да те запозная с татко.
Джеймс отиде заедно с нея в съседното помещение.
— Това, татко, е Джеймс. Запознай се, Джеймс, с баща ми.
Той се изчерви, сетне пребледня като платно и накрая позеленя.
— Драго ми е, моето момче! Розали ми е разказвала толкова много за теб, че вече не ме свърташе да се запознаем.
Глава 17
— Викай ми Харви.
Джеймс стоеше като истукан — беше изгубил ума и дума. Ан побърза да наруши мълчанието.
— Ще пийнеш ли уиски, Джеймс?
Той едвам си възвърна дар словото.
— Благодаря.
— Искам да знам всичко за теб, млади момко — продължи Харви, — с какво се занимаваш и защо през последните седмици почти не видях дъщеря си, макар че, струва ми се, съм наясно с отговора.