Нито пени повече, нито пени по-малко

Ан и Джеймс отидоха при Харви и седнаха на масата. При вида на коктейла от скариди Джеймс се поразвесели и се сети как Стивън се е притеснил, задето може би е преиграл на вечерята, която е дал на Харви в „Модлин“.

— Е, Джеймс! Доколкото разбрах, вие с Ан вече сте определили деня на сватбата.

— Да, господине, стига да одобрявате и вие.

— То оставаше да не одобрявам! След като спечелих конните надбягвания на хиподрума „Аскот“, таях надежди Розали да се венчае за принц Чарлс, но съм доволен и ако граф вземе за жена единствената ми щерка.

И двамата се засмяха, въпреки че не им се стори особено смешно.

— Жалко, Розали, че тази година не дойде в Уимбълдън. Представяш ли си, отидох на турнира за жени в компанията на някакъв скучен изкуфял банкер от Швейцария!

Ан се спогледа с Джеймс и се подсмихна.

Келнерите разчистиха масата и дотикаха количка, върху която се мъдреше печено агънце. Харви го огледа заинтригуван.

— И все пак, скъпа — продължи да дърдори като навит той, — беше много мило от твоя страна да ми звъннеш в Монте Карло. Наистина си мислех, че няма да прескоча трапа. Направо няма да повярваш, Джеймс. Извадиха ми от корема жлъчен камък колкото бейзболна топка, представяш ли си! Добре че ме оперира един от най-великите хирурзи в света — Уайли Баркър, лекува и президента. Спаси ми човекът живота. — Харви издърпа припряно ризата си от панталона и показа върху увисналото си шкембе десетсантиметровия белег. — Какво ще кажеш, а?

— Забележително.

— Престани, татко. Седнали сме да вечеряме.

— Стига си се притеснявала де. Джеймс надали вижда за пръв път мъжки корем.

„Да, точно този наистина не го виждам за пръв път“ — помисли младежът.

Харви напъха долния край на ризата в колана на панталоните си и продължи:

— Та много ме трогна, когато ми се обади. — Той се наведе и я потупа по ръката. — И аз бях послушен. Последвах съвета ти и задържах доктор Баркър още една седмица — да не би да се получат усложнения. Но тия доктори са големи скъпчии, така да знаеш, и…

Джеймс бутна чашата с червеното вино. Върху покривката остана петно.

— Извинявайте.

— Добре ли си, Джеймс?

— Да, добре съм, господине.

Той погледна възмутен Ан. Харви продължи да похапва невъзмутимо.

— Донесете нова покривка и още вино за лорд Бригсби.

След като сервитьорът отвори друга бутилка бордо, Джеймс реши, че е негов ред да се позабавлява. Ан вече три месеца го взимаше на подбив. Защо и той да не я подразни, ако баща й му даде тази възможност? Харви продължаваше да си бъбри.

— Ти, Джеймс, падаш ли си по конните надбягвания?

— Да, драги ми господине, и бях възхитен от победата ви на „Аскот“, при това не само по причините, за които си мислите вие.