Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Да — обади се Робин. — Защо за тази операция разходите са толкова големи?
— Истината е, че бяхме ударени най-вече от плаващия курс на лирата стерлинга спрямо долара — обясни Стивън. — В началото на операцията можехме да вземем по 2,44 долара за лира стерлинга. Тази сутрин курсът беше едно към 2,32 долара. Харча в лири, а удържам на Меткаф за разходите в долари по курса за деня.
— Не искаш да го ощетяваш и да му взимаш и пени повече, а? — възкликна Робин.
— Точно така, няма да му вземем и пени повече. А сега, преди да продължим нататък, ми се ще да отбележа за протокола…
— Все повече заприличва на заседание на Парламента — вметна Жан-Пиер.
— Стига си квакал, жабар такъв — заяде се Робин.
— Знаеш ли какво, надут копелдак от Харли стрийт…
Настана голяма врява. Служителите, отговарящи за реда в университета и нагледали се на какви ли не шумни купони, се запитаха дали накрая няма да ги повикат, за да укротят страстите.
— Тишина! — сопна се властно Стивън, с което ги накара да млъкнат. — Знам, превъзбудени сте, но ни предстои да си върнем още 250 101, 24 долара.
— И внимавай, Стивън, да не забравим двайсет и четирите цента!
— Първия път, когато ви поканих на вечеря тук, не бяхте толкова шумни, Жан-Пиер. Рибата още е в морето, а те, моля ви се, сложили тигана на огъня!
Всички притихнаха.
— Харви продължава да ни дължи пари и хич не си правете илюзии: ще ни бъде точно толкова трудно да си приберем последната четвърт от сумата, както и първите три. Преди да дам думата на Джеймс, искам да отбележа за протокола, че в „Кларъндън“ той се представи повече от блестящо.
Робин и Жан-Пиер заудряха по масата — да покажат, че са напълно съгласни.
— А сега, Джеймс, сме целите в слух.
В стаята отново се възцари тишина.
— Почти съм готов с плана — подхвана Джеймс.
Другите го погледнаха невярващо.
— Но имам да ви съобщавам нещо, заради което, надявам се, ще ми дадете малка отсрочка.
— Ще се жениш.
— Прав си както винаги, Жан-Пиер.
— Още щом влезе, разбрах каква е работата. Кога ще ни я представиш, Джеймс?
— В последния момент, да не би да размисли, Жан-Пиер.
Стивън погледна календара в бележника си.
— Докога искаш отсрочка?
— Ще се оженим на трети август в Бостън. Майката на Ан е американка — поясни Джеймс. — Макар че живее в Англия, Ан иска да направи това удоволствие на майка си и да се венчаем там. После заминаваме на меден месец и се надяваме до двайсет и пети август да се приберем в Англия. Планът ми за господин Меткаф трябва да бъде осъществен на петнайсети септември, последния ден, когато акциите ще имат котировки на фондовата борса.
— Според мен е напълно приемливо, Джеймс. Всички ли са съгласни?
Робин и Жан-Пиер кимнаха.
— Трябват ми телекс и седем телефона, всичките в моето жилище. Жан-Пиер ще отиде в Парижката борса, Стивън — в стоковата борса в Чикаго, а Робин — в търговска банка „Лойдс“ в Лондон. Веднага щом се върна от медения месец, ще предоставя на всеки синя папка с подробностите.
Тримата бяха изумени и възхитени, а Джеймс замълча, та да подсили впечатлението.
— Браво на теб, Джеймс — похвали го Стивън. — Ще очакваме с нетърпение подробностите. Искаш ли още нещо от нас?
— Да. През следващия месец ти, Стивън, трябва да следиш всеки ден котировките на златото при отварянето и затварянето на борсите в Йоханесбург, Цюрих, Ню Йорк и Лондон. Ти, Жан-Пиер, трябва да знаеш курса на германската марка, на френския франк и на английската лира стерлинга спрямо долара за същия период и как се е променял всеки ден, а ти, Робин, до втори септември трябва да се научиш да работиш с телекс и с телефонна централа с осем линии. Трябва да се оправяш с централата не по-зле от телефонист от международните линии.
— И този път Робин се вреди с най-лесното — изсумтя Жан-Пиер.
— Що не си…
— Млъквайте и двамата — прекъсна ги Джеймс.
По лицата им се изписаха изненада и уважение.
— Нахвърлял съм някои неща, върху които да поработите. — Той раздаде на всеки от четворката два гъсто изписани на машина листа. — Добавете ги към папките като страници 74 и 75, ще имате с какво да се занимавате най-малко месец. И накрая всички сте поканени на сватбата на госпожица Ан Съмъртън и Джеймс Бригсби. Остава малко време, няма да си усложнявам живота и да ви пращам официални покани, но знайте, че съм запазил места за самолета следобед на втори август и че всички имаме стаи в бостънския „Риц“. Надявам се да ме удостоите с честта и да ми станете шафери.