Нито пени повече, нито пени по-малко

Митническата проверка трая малко по-дълго от обикновеното, понеже и тримата носеха сватбени подаръци и не искаха да ги показват пред Джеймс. Доста се намъчиха, докато обяснят на митничаря защо върху гърба на един от двата часовника „Пиаже“ пише: „Част от незаконната печалба на «Проспекта Ойл» — от тримата съзаклятници“.

Когато най-сетне се пребориха с митничарите, видяха, че при входа ги чака Ан — беше застанала до голям кадилак, който да ги закара в хотела.

— Сега вече знаем защо ти трябваше толкова много време, за да измислиш нещо. Браво на теб, Джеймс, прощаваме ти — подвикна Жан-Пиер и както приляга на французин, притисна до себе си младата жена.

Робин се представи и я целуна лекичко по бузата. Стивън се ръкува доста сковано.

Качиха се в автомобила, Жан-Пиер побърза да се намести до Ан.

— Госпожице Съмъртън… — подхвана Стивън.

— Наричай ме Ан.

— Къде ще е сватбата, в хотела ли?

— Не, у родителите ми — отвърна тя, — но ще ви осигурим кола, която да ви докара и после да ви върне. Ще ви помоля само за едно — да се погрижите в три и половина следобед Джеймс да бъде в черквата. За останалото не се безпокойте. Покрай това се сетих, Джеймс, че майка ти и баща ти пристигнаха вчера и са отседнали у нашите. Решихме, че е за предпочитане да спиш другаде, понеже мама и без това се е притеснила до смърт.

— Както кажеш, скъпа.

— Ако размислиш до утре — намеси се Жан-Пиер, — аз съм на разположение. Е, не съм благословен със синя кръв, но ние, французите, винаги можем да предложим едно-две нещица, с които да компенсираме това.