Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
В суматохата, докато келнерите сменяха покривката върху масата, Ан изшушука тихичко:
— Не ми се прави на голям хитрец, скъпи… той не е чак толкова загубен, колкото ти се струва.
— Е, какво ще кажеш за нея?
— За кого?
— Как за кого, за Розали!
— Великолепна е. Заложих по пет лири стерлинги — и ако победи, и ако загуби.
— Да, за мен това бе голяма победа, жалко, че я изтърва, Розали, щеше да се запознаеш и с кралицата и с един много симпатичен човек от Оксфордския университет — професор Портър.
— Професор Портър ли? — повтори Джеймс и забучи нос в чашата с виното.
— Точно така, професор Портър. Познаваш ли го, Джеймс?
— Не, не го познавам, господине, но доколкото си спомням, е удостоен с Нобелова награда.
— Точно така, удостоен е и се погрижи да си прекарам чудесно в Оксфорд. Беше ми толкова забавно, че накрая направих дарение на университета — чек за четвърт милион долара, с които да се провеждат изследвания. Професорът сигурно е останал доволен.
— Знаеш, татко, че не бива да казваш на никого за дарението.
— Знам, знам, но Джеймс вече е член на семейството.
— А защо не бива да казвате, господине?
— О, тя е дълга и широка, Джеймс, но за мен беше голяма чест. Разбираш, че това е строго поверително, на теб обаче ще кажа, че професор Портър ми уреди да съм сред гостите на годишния празник на Оксфордския университет. Обядвах в „Ол Соулс“ заедно с господин Хари Макмилън, уважавания ви бивш министър-председател, после бях и на градинското увеселение, а след това се срещнах със заместник-ректора в личния му кабинет, дойдоха и финансовият директор на университета, и главният секретар. Ти, Джеймс, бил ли си в Оксфорд?
— Да, следвал съм там. В „Хаус“60.
— В къща ли? Това пък какво е? — попита Харви.
— Така наричаме колежа „Крайст Чърч“.
— Никога няма да запомня всички тия колежи в Оксфорд.
— Трудничко си е, господине.
— Стига с това господине. Викай ми Харви. Та както ви разправях, срещнахме се в „Кларъндън“ и ония приятелчета съвсем си глътнаха езиците, взеха да пелтечат, добре че беше онова грохнало старче, обзалагам се, че е прехвърлил деветдесетте. Голата истина си е, че тия хора не знаят как да си поискат пари от милионер, затова ги извадих от затруднението и взех нещата в свои ръце. Цял ден ги бях слушал как превъзнасят ненагледния си Оксфорд, затова реших да им запуша устата и им драснах чек за четвърт милион в зелено.
— Много щедро сте постъпили, Харви.
— Ако дядката ми беше поискал половин милион, щях да му го дам. Джеймс, виждаш ми се бледичък. Да не ти е зле?
— Извинявайте. Не, добре съм. Просто ми стана интересно, толкова сладкодумно разказвате за Оксфорд.
В разговора се включи и Ан.
— Споразумял си се, татко, със заместник-ректора да не разгласяваш дарението, дал си обет за мълчание и трябва да обещаеш никога повече да не говориш за това.
— Мисля да си облека за пръв път тогата през есента, на откриването на библиотека „Меткаф“ в Харвардския университет.
— Не, господине, не бива да го правите — изпелтечи прекалено припряно Джеймс. — Можете да обличате тогата само за тържествата в Оксфорд.
— Колко жалко! Но такива сте си вие, англичаните, държите много на етикета. Та покрай това се сетих, че трябва да обсъдим сватбата. Предполагам, ще предпочетете да живеете в Англия.
— Да, татко, но всяка година ще ви идваме на гости, а докато ти караш отпуска си в Европа, можеш да отсядаш у нас.
Сервитьорите разчистиха за пореден път масата и се появиха с любимите ягоди на Харви. Ан се опита да насочи разговора към семейни теми и да попречи на баща си да се впусне отново да разказва какво е вършил през последните два месеца, докато Джеймс правеше точно обратното — насърчаваше го.
— Кафе, ликьор?
— Не, благодаря — отвърна Харви. — Само сметката. Мисля, Розали, да се почерпим в апартамента ми в „Кларидж“. Искам да ви покажа нещо: малка изненада.
— Изгарям от нетърпение да я видя, татко. Обичам изненадите. А ти, Джеймс?
— И аз ги обичам, но за днес ми стигат.
Джеймс отиде да закара алфа ромеото в гаража на хотела и остави Ан за малко насаме с баща й. Хванати под ръка, двамата тръгнаха бавно по Кързън стрийт.
— Нали е прекрасен, татко?
— Да, голям симпатяга. Е, в началото беше доста вързан, но после се поободри. Божичко, дъщеря ми ще става английска благородничка! Майка ти ще си умре от щастие, а аз съм доволен, че най-после сложихме край на глупавата ни сръдня.
60
Букв. Къща (англ.). — Б.пр.