Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Тя бръкна под седалката и извади компютъра на Бостич.
Улф отново насочи боинга на запад.
— Вероятно го уплаших, Кет, но ако заповедта му гласи да кацне на всяка цена…
Кен млъкна и се наведе напред. Очите му бяха приковани в далечния край на пистата. Кет проследи погледа му. Нещо трептеше точно над тревата. Беше неясно, но се движеше. Изведнъж очертанията се съединиха в самолет, който изскочи над високото скалисто плато.
— По дяволите! — извика Кен.
Ръката му се стрелна към лостовете за тягата. С-130 се сниши. Този път светлините му за приземяване бяха угасени.
— Откъде се появи? — попита Кет.
— Направил е завой в долината, под нивото на пистата, и сега изскочи над хребета, за да ме изненада.
Боингът набра скорост. Улф запали светлините, а огромният транспортен „Локхийд“ изрева към тях с над двеста километра в час.
— Скоростта! — заповяда Кен.
— Четирийсет възела… петдесет…
— Кажи ми, когато стане осемдесет.
— Добре. Шейсет.
— Ако кацне, ще се сблъскаме — измърмори Кен и продължи да увеличава скоростта.
Локхийдът спусна колесника и намали тягата, готвейки се за кацане.
— Осемдесет възела! — извика Кет и погледна Кен, очаквайки да намали тягата, но той я увеличи още. — Деветдесет възела! Кен, това е ужасно бързо! Ще имаме ли достатъчно място да спрем?
Отговор не последва.
С-130 се показа застрашително близо. Колесникът му докосна пистата и огромният самолет се насочи към тях.
— Сто възела! Спри, Кен!
Той хвърли поглед на индикатора за скоростта и рязко върна очи към идващия локхийд — точно навреме, за да го види как изведнъж се издига.
— Вдигна се! Излетя! — извика Кет.
Изведнъж обаче осъзна, че клапаните на боинга работят с пълна тяга.
Тя отново погледна скоростомера.
Господи! Сто и десет възела!
Краят на пистата се видя под тромавия силует на С-130. Подстъпът беше много по-близо, отколкото мислеше Кет.
— Кен, той вече излетя. Какво правиш?
— Движим се твърде бързо, за да спра, Кет — спокойно отговори той.
С-130 сякаш изпълни цялото небе. Нямаше начин сблъсъкът да се предотврати.
Но огромният „Локхийд“ изрева над главите им и прелетя без произшествия.
Кет се вторачи в индикатора за скоростта.
— Сто двайсет и пет възела. Колко ни трябват, за да излетим?
— Сто четирийсет и осем е ротационната скорост.
До края на пистата оставаха по-малко от триста метра. Кет видя червените светлини, маркиращи западната страна, и тревистата площ зад тях — малко пространство, водещо към скалистия ръб. Дори Кен да опиташе да спре, щяха да паднат от скалата.
Времето сякаш спря. Мислите на Кет препуснаха към нереално измерение.
— Сто трийсет и пет възела — чу се да казва тя.
Това бяха петнайсет възела по-малко от скоростта за излитане, а бетонната настилка свършваше. Кет се запита дали колесникът на боинга ще счупи червените лампи, докато минава през тях.
Остатъкът от пистата изчезна и носът на боинга се вдигна. Ъгълът със земята бързо нарасна.
— Вдигни го, Кет! — викна Кен. — Лостът с формата на кормило. Дръпни го нагоре!
Тя го послуша. Земята изведнъж изчезна и щурвалът започна силно да вибрира.
— Какво е това?
— Предупреждение.
Кен бутна щурвала напред. Боингът заби нос и леко се наклони наляво. Издигна се над стръмното скалисто плато и се отправи към тясната долина, бавно набирайки скорост.
Вляво се видя магистрала и още едно високо скалисто плато, а отпред — скала.
Предупредителната система още тресеше контролните лостове. Скоростта беше твърде ниска, за да задържи боинга на повече от няколко метра. Прелетяха над скалистото плато и самолетът пропадна в долината.
Кен зави леко наляво, опитвайки се да лети над магистралата, и увеличи скоростта.
Вибрациите спряха.
Но боингът губеше височина и шосето застрашително се приближаваше.
Кет изпитваше някакво неестествено спокойствие. Петдесеттонният реактивен самолет се носеше над магистралата на около хиляда метра под тях. Вдясно се появи скала, а вляво — още едно скалисто плато. Върховете им се извисяваха на много по-голяма височина, отколкото тази, на която летеше боингът.