Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— А не можеш ли да прелетиш над него и да се приземиш от изток?
Майорът отново погледна към летището.
— Само в краен случай. Ще е по-безопасно да кацнем от запад, защото инак ще трябва да бъда на трийсет метра от края на пистата, за да не го блъсна.
— В момента си на юг, нали?
Пилотът кимна. Указанията на агента на ФБР на борда на отвлечения боинг бяха изрични. „737 се е насочил на север — бе казала тя. — Затова стойте на юг и на голяма височина, за да не ви забележи командирът.“
Засега тя се бе оказала права. Боингът не беше мръднал от мястото си.
Майорът се обърна към агента.
— Но и без това какво ще направите там долу? Ще му спукате гумите ли?
Мъжът поклати глава.
— Не съм сигурен. Ситуацията е много деликатна. Само искам да кацнеш колкото е възможно по-скоро. Можеш ли веднага да започнеш да се спускаш?
Пилотът въздъхна и се огледа.
— Ще се приготвя да подходя от запад. Ще извършим щурмово приземяване на първите трийсет метра от западния край на пистата и ще спрем по най-бързия начин. Затегнете коланите. Маневрата е сложна и опасна.
На борда на „Еърбридж“ 90, Гражданско летище, Телърайд — 16:40
Кет свърши да говори по радиоуредбата и Кен остави микрофона. Известно време и двамата мълчаха. Той се опитваше да проумее онова, което бяха намерили в компютъра на Бостич, а тя се питаше кога и откъде ще се появи С-130. Независимо дали й харесваше, или не, Вашингтон вероятно не обръщаше внимание на молбите й да не се намесват. С-130 щеше да опита да кацне въпреки риска и реакцията на Кен Улф щеше да е опасно непредсказуема.
Звънът на камбанките ги изненада.
Кен отговори веднага.
— Тук е Анет, командире. Толкова съм… поразена и втрещена, че едва ли ще говоря смислено, но имам една молба.
— Кажи, Анет.
— Преди малко ти включи телефоните и каза, че всички могат да се обадят на когото искат, но откакто кацнахме тук, вградените в седалките телефони не работят. Не знам… Но струва ми се, че ти искаш всички да знаят за какво става дума.
— Говори по същество, Анет.
— Добре, добре. На борда има кореспондент на Си Ен Ен, който всеки момент ще получи удар, защото мисли, че предава репортажа на века, а аз прибрах всички клетъчни телефони преди няколко часа. Сега телефоните на седалките не работят и той казва, че ще го уволнят и така нататък. Ако искаш репортерът да предава на живо, дай ми един-два клетъчни телефона.
Кен потърка чело и за миг затвори очи.
— Добре, Анет. Почукай четири пъти, но… не забравяй, че ако зад теб има някой, на когото му е хрумнало да се опита да се бори с мен, ще пусна спусъка.
Тя влезе и Улф посочи чувала с клетъчните телефони зад седалката си.
— Вземи четири. Кажи на репортера да разкаже историята силно и ясно и ако не вярва за снимките, да дойде тук. Ще му ги покажа.
Кет вдигна глава.
— Здравейте — рече Анет. — Аз съм… или поне бях… старша стюардеса Анет Бакстър.
— Още си старша стюардеса, Анет — каза Улф. В гласа му прозвуча умора.
Кет й протегна ръка.
— Аз съм Катерин Бронски. И нямам билет.
Анет се ръкува с нея и се наведе да вземе четири клетъчни телефона. После се изправи. Изглеждаше разтревожена. Кен я наблюдаваше, убеден, че разочарованието й е предизвикано от него.
— Знам, Анет, знам — тихо каза той. — Няма начин да се извиня…
— Не! Не мислех за това, а за… онези снимки. Сериозно ли говориш? Наистина ли са откровена детска порнография?
Кен и Кет Кимнаха едновременно.
— Защо питаш?
Анет въздъхна и погледна към тавана.
— Чувствам се омърсена, Кен. По едно време бях седнала до Бостич. — Тя затвори очи и потрепери. — Той ме докосна. Дръпна ме да седна. Тръпки ме побиха, като разбрах какви мръсотии са му в главата.
— Знаеш ли какво не мога да разбера? — каза Улф. — Рудолф Бостич има голяма дъщеря, казва се Ани, и сигурно я помни като малко момиченце. Как може да бъде баща и да притежава такива снимки?
Кет въздъхна и изведнъж протегна ръка към клетъчния си телефон, който Кен бе свързал с вътрешната радиоуредба на самолета.