Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Драги пътници, говори Анет. Командирът ще премести самолета. Няма да излитаме, но моля ви, подгответе се за аварийна ситуация.
26.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 16:45
Транспортният С-130, превозващ специален отряд за борба с тероризма на ФБР, се насочи към единствената писта в Телърайд. Дългите прави криле на мощния турбореактивен самолет изведнъж отразиха светлината на следобедното слънце.
— Какво ще правиш, Кен? — попита Кет, приковала очи в огромния „Локхийд“, придвижващ се в последната фаза на завоя.
— Няма да им позволя да кацнат, Кет — тихо отговори той.
Увеличи тягата и боингът започна да се движи към средата на пистата.
С-130 се намираше на около километър и половина от края на пистата и се беше насочил право към тях.
— Докладвай скоростта, Кет — заповяда Улф.
Очите й мигновено се стрелнаха към индикатора за скоростта, а думите се изплъзнаха от устата й, преди да си напомни, че един обикновен човек едва ли знае как да направи това.
Той изведнъж намали тягата и остави самолета да рулира по пистата.
Ярките светлини на локхийда блеснаха в лицата им и големият турбореактивен самолет навлезе с рев в последния етап на подхождането към пистата, на по-малко от осемстотин метра.
Кен натисна спирачките и боингът намали.
С-130 продължаваше да се движи срещу тях. Боингът бе блокирал пистата, освен първите хиляда метра.
— Разкарай се, по дяволите! — измърмори Кен, приковал очи в приближаващия се локхийд.
— Може ли да кацне и да спре пред нас? — попита Кет.
— Няма начин. Трябва му много по-дълга писта.
— Ами ако опита? Ще можеш ли да се дръпнеш от пътя му?
Вдясно имаше писта за рулиране, водеща към изхода на летището — евентуален път за бягство, но Кен поклати глава. С-130 се понесе над подстъпа в западния край на пистата, снишавайки се над бетонната настилка.
— Не мога да повярвам! — извика Кен. — Ще опита да кацне. Иска да ни уплаши.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 16:45
Бейли извика Бил Норт веднага щом стана ясно, че С-130 ще се опита да кацне. Боингът започна да се движи по пистата в противоположната посока.
— Какво става, Дейн?
— Опасна игра. Улф вероятно ще блокира пистата.
— Няма ли да излети?
Пилотът поклати глава.
— Надявам се, че няма да опита.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 16:47
— Кен, те няма да се опитат да те обезвредят. Честна дума. Остави го да кацне.
— Не. Забрави ли, че вече не те слушат, Кет? Дошли са да атакуват.
— Няма да изложат на риск живота на пътниците, Кен.
— Вече го правят — отговори той, усили тягата и освободи спирачките.
Светлините на огромния „Локхийд 130“ се увеличаваха застрашително срещу тях. Самолетът беше на по-малко от хиляда метра от носа на боинга. Колесникът още не беше докоснал земята. Силуетът му се смесваше с ярките светлини за приземяване в озадачаваща смесица от образи, която скри внезапното избухване на пушек от четирите турбореактивни двигателя, когато главният пилот дръпна щурвала назад, увеличавайки скоростта, и С-130 се устреми нагоре във въздуха.
Кет, която бе затаила дъх, видя, че локхийдът започва да се издига, и дълбоко въздъхна. Кен отново натисна спирачките и „С-130“ профуча с оглушителен рев над главите им.
Боингът намали на безопасна скорост и Улф зави, после се насочи към срещуположния край на пистата. Локхийдът се издигна на около осемстотин метра и предприе десен завой, отправяйки се към долината на запад.
— Какво ще правим сега, Кен?
— Ти каза, че ще се обадиш по телефона. Моля те, направи го. Аз ще рулирам насам-натам, за да им преча да кацнат.
Тя взе клетъчния телефон и без да откъсва очи от локхийда, се замисли на кого да се обади. Франк бе отстранен от случая, но вероятно можеше да помогне. От друга страна, ако се обадеше във Вашингтон, може би щеше да ги убеди да не предприемат глупави усилия да атакуват.
Набра номера на Франк.
Гласът му се чу веднага и Кет му обясни какво става, като го помоли да се намеси в решенията на колегите им във Вашингтон.
— Кет, те смятат, че си се компрометирала и не се интересуват от мнението ти. Опитах се да говоря с тях. Предполагам, че командирът също слуша.