Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
„Ще следва магистралата и ще набере скорост в това дефиле“ — помисли Кет и погледна скоростомера. Сто и осемдесет възела. Скоростта равномерно се увеличаваше, двигателите приглушено бръмчаха.
По пътя се движеха много коли и тя си представи изумлението на шофьорите, които виждаха боинга над главите си.
Двеста възела!
Когато Кен започна да се издига, гравитационните сили за пореден път я притиснаха към седалката. Скалите от двете им страни постепенно се смалиха, после изведнъж изчезнаха и боингът се извиси над планините.
Кет се отпусна на седалката.
— Благодаря за помощта — каза Кен. — Добре се справи.
— Мисля, че аз трябва да ти благодаря.
— Управлявала си самолет, нали?
В съзнанието й прозвуча предупредителен сигнал.
— Е, била съм в няколко пилотски кабини. Самолети на ФБР. Някой ден бих искала да се науча да пилотирам, но се съмнявам дали ще мога.
Кен огледа хоризонта, после се вторачи изпитателно в нея. Тя бе сигурна, че вижда, че го лъже.
— Ще ти хареса — каза накрая той и пак се обърна към уредите. — Знам, че на мен ужасно ще ми липсва.
Кет обмисляше какво трябва да направи първо. Допреди три минути очакваше, че ще останат в Телърайд. Неочаквано отново се понесоха във въздуха, а тя трябваше бързо да реши загадката заради един разгневен мъж, който искаше невъзможното, и то незабавно. Тя погледна Улф и не устоя да зададе въпроса.
— Просто късмет ли беше, Кен?
— Какво? — озадачен попита той.
— Каза, че трябва да ти вярвам за излитането, но едва не се разбихме.
Кен поклати глава.
— Не. Точно това очаквах. Да издигна самолета на няколко метра над пистата, да мина над скалата и да увелича скоростта. Стана идеално.
— И какво смяташ да направиш сега?
Той изсумтя, без да отмества поглед от уредите.
— Основното уравнение е същото, Кет. Въпреки онова, което намерихме в компютъра на Бостич. Лумин трябва да бъде арестуван и осъден, а Бостич да направи самопризнания или да бъде разобличен заради лъжата си, така че заповедта да бъде издадена повторно.
— Вече изминахме половината път, Кен.
Улф я погледна. Очите му бяха уморени. На лицето му бе изписана тъга и решителност.
— Кет, половината не е достатъчно за човек, който няма време.
Тя въздъхна дълбоко.
— Виж какво, Бостич вече е разобличен след онова, което намери в компютъра, а Лумин ще бъде арестуван всеки момент. Няма причина да продължаваш с похищението. Кацни и пусни хората. Наказанието ти ще е жестоко, но ако спреш сега, без никой да пострада, има надежда за теб.
Той бавно поклати глава.
— Няма надежда за мен, Кет.
— Не можеш да си сигурен.
— За мен всичко свърши.
— Не бъди фаталист и не мисли, че животът ти е свършил. Могат да се случат много неща. Само трябва да почакаш и ще видиш.
— Нямам такова намерение.
— Но какво друго ти остава?
— Кет, трябва да разбереш нещо. Не взех револвера на заместник-шерифа, за да застрелям Бостич.
27.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 16:52
Когато стана ясно, че няма да катастрофират, Анет Бакстър стана от мястото си и влезе в пътническия салон, за да провери как се чувстват уплашените хора.
Кевин и Бев направиха същото, отбягвайки последния ред, където намръщен седеше Бостич.
Луиз Ричардсън, която бе останала сама в първа класа, махна на Анет и й показа някаква тетрадка.
— Опитвам се да правя нещо полезно. Водя бележки за всичко това.
Старшата стюардеса се усмихна и влезе в отделението за екипажа. Изведнъж радиоуредбата се включи.
— Драги пътници, отново говори Кен Улф. Не бях планирал излитане от Телърайд, но нямах друг избор. Ревът, който чухте над нас, беше на самолет от военновъздушните сили, превозващ специализиран отряд от федерални агенти, за да се справят с мен. Ето защо се наложи да излетя. Тази история още не е приключила и аз не искам да ви подлагам на тактиката на командосите. Къде отиваме сега? Не знам отговора. Чакам правителството да ми каже, че убиецът на дъщеря ми е задържан и съдебните заседатели са издали федерална присъда. И двете неща трябва да станат скоро. Третото зависи от любителя на детска порнография Рудолф Бостич. Трябват ми неговите самопризнания, за да сложа край на всичко това. Ако някой желае да каже нещо на мъжа, който купува снимки на малки деца в пози на сексуална извратеност, моля, да заповяда. Колкото по-бързо Бостич признае, че е излъгал, толкова по-скоро ще приземя самолета и ще ви пусна. Телефоните вече би трябвало да работят, след като набрахме височина, така че използвайте ги, ако желаете.