Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Да, Франк. Включил е телефона във вътрешната уредба на самолета. Имаш ли писалка и хартия?
— Всичко, което ти е необходимо, Кет.
— Къде си?
— Току-що се върнах в службата.
— Имаш ли неограничен достъп до обикновените канали?
Франк изсумтя.
— Разбира се, Кет. Аз не съм заложник, когото постоянно наблюдават. Само съм отстранен от случая.
— Вече си включен отново. Слушай внимателно. Трябва ми компютърно издирване. Има нова връзка между Бостич и Лумин.
Тя набързо описа порнографските снимки в компютъра на Рудолф, обясни, че не е увредила доказателствата и че фотографиите явно са получени по телефона.
— Господи! Смаян съм, а вече не се стъписвам толкова лесно.
— Франк, може ли да претърся базата данни в компютъра му, за да намеря информация? Ако попадна на адрес по електронната поща или на страница от Интернет, това може да се окаже ключова улика, но не искам да увреждам доказателствата, така че да не ги приемат в съда.
Кен я погледна изненадан.
— Разбираш ли от компютри?
Тя кимна.
— Можех да разбера паролата по-бързо и от теб, Кен. Обучена съм добре.
В ухото й прозвуча гласът на Франк.
— Не те чувам, Кет. Говори по-силно.
Тя доближи телефона до устата си и повтори въпроса.
— Кет, ако онова, което намериш сега, е само част от уликата, водеща до някъде другаде, не смятам, че нарушаваме закона. Имаше право за файловете със снимките. Но след като вече знаем за тях, все едно е да намериш част от тяло на задната седалка на кола, паркирана на видно място. Това е вероятна причина издирването да продължи. Давай!
— Страхотно!
— А аз мога ли да направя нещо?
— Най-важният въпрос е каква е връзката между Лумин и Бостич. Можеш ли да проучиш родните им градове, училищата, дали са живели наблизо и всичко, което ти хрумне? Дали Лумин не е работил за Бостич като градинар или нещо подобно. Може да са вършили бизнес с някоя странна компания и да проследим общото между тях чрез справките за кредитните им карти. Или мръсотиите, които са купували, да идват от източник в мрежата, приемащ кредитни карти. Направи всичко, който ти дойде наум, докато аз претърсвам базата данни.
— Убедена ли си, че има пряка връзка?
— Ако това е случайно съвпадение, тогава аз съм пълна глупачка.
— Ясно. Как да ти се обадя?
Тя му каза номера на клетъчния телефон.
— Ако не можеш да се свържеш, аз ще ти се обадя след петнайсет минути.
— Кет, тъй като командирът Улф слуша, би ли изчакал и докато не извършим проверката, да не предприема нищо? В края на краищата, ако намерим тази връзка, ще съумеем да докажем, че Бостич е излъгал, и няма да се налага да подписва самопризнания. Искам да кажа, че правим точно каквото той поиска, дори повече.
Гласът на Кен ненадейно се намеси в разговора и Кет се стресна.
— Вижте какво, Франк, не знам фамилията ви. Аз съм Кен Улф. С удоволствие ще изчакам, ако ме отървете от този проклет С-130, който се опитва да кацне тук. Знам, че на борда му има специализиран отряд, и няма да търпя номерата на командосите, докато чакам да заловите Лумин.
Отговорът от Солт Лейк Сити последва незабавно.
— Ще се опитам, командире, но пътниците трябва да бъдат в безопасност. Внимавайте да не нараните някой, дори случайно.
— Единствените, на които искам да сторя нещо лошо, са Лумин и Бостич. Но напомнете на онези от Вашингтон, че с едно помръдване на пръста си мога да взривя самолета. Нека да не го забравят нито за миг.
Кет обмисляше десетина вероятности едновременно.
— И още нещо, Франк — каза тя. — Обади се на онзи детектив от Кънектикът. Матсън. Кажи му какво съм намерила. Виж дали той ще предположи някаква връзка.
— Ще го направя, Кет. Ще се опитам да задържа и самолета на военновъздушните сили. Но ако не мога, моля те, накарай командира да разбере, че никой няма да атакува или да блокира боинга, освен ако Улф не извърши нещо необмислено.
— Той не вярва на това, Франк.
Тя прекъсна връзката. Кен вече бе в източния край на пистата.
— Къде е локхийдът? — попита Кет.
Очите на Улф претърсваха далечния хоризонт.
— Изчезна в долината на запад.
— Добре. Вероятно известно време ще ни остави на мира.
Той поклати глава.
— Съмнявам се. Вероятно търси широко пространство, където да обърне, без да го видя.