Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Какво ще правиш? — попита той.
Тя натисна няколко бутона, сетне погледна него и Анет.
— Седя тук втрещена, вместо да докладвам какво съм намерила, Кен. Трябва да съобщя на другите агенти, които да започнат да задават уместни въпроси.
— Искаш да кажеш, да започнат разследване веднага?
— Да. Но съм притеснена от невероятното съвпадение, Кен. — Тя сложи телефона на коленете си, без да е довършила набирането на номера. — За теб тези снимки потвърждават, че Бостич е лъжец. Но може би пропускаш факта, че изведнъж между него и Лумин се появи връзка, за която никой досега не подозираше.
— Какво имаш предвид?
Анет стоеше на прага и слушаше.
— Знаем, че Лумин е педофил с дълъг списък от престъпления — обясни Кет. — Педофилите по природа извършват сексуални издевателства над деца и често са замесени в създаването и продажбата на детска порнография. Досега единствената връзка между Лумин и Бостич беше телефонното обаждане до детектива. И сега наистина мисля, че Бостич е излъгал.
Той кимна сериозно.
— Благодаря.
Кет наклони глава и продължи:
— Всеки предполага, че като федерален прокурор, Бостич може да е получил информацията за престъпленията на Лумин по служебен път, работейки по случая, и че не е лично свързан с гнусния подземен свят на детската порнография, нали?
— Точно така — каза Анет. — Също каквато беше първоначалната ми реакция, че той е изтънчен, почтен и уважаван в цялата страна федерален прокурор.
— И така — продължи Кет, — всички предполагат, че някой информатор от подземния свят, защитен от програмата за закрила на свидетели, с когото Бостич се среща само служебно, трябва да му е подшушнал в ухото шокиращата информация за Лумин, която после Бостич съобщава по телефона на детектива. В това има смисъл. Но няма логика, че после Бостич се опитва да скрие този факт. Особено след като разбира, че така ще спре процеса срещу Лумин. Прокурорите обвиняват, а не оправдават. Ако обаче има лична причина, тогава може би има логика в желанието на Бостич да не бъде разпитван под клетва от съдията по въпроса откъде е получил информацията, че Лумин е убиецът. Ако се закълне, че не е чувал подобно нещо, тогава ще избегне въпросите за източника. Но изведнъж се появява втора връзка между света на Бостич и този на Лумин. Снимките в компютъра.
— Искаш да кажеш, че Бостич може да е познавал Лумин, защото е купувал детска порнография? — обади се Кен.
Кет поклати глава.
— Съмнявам се, че е познавал лично гнусен тип като Лумин, но връзката е, че и двамата притежават детски порнографски снимки.
— Кет, ти може би не знаеш, но полицията в Кънектикът намери… снимка. Снимка на Мелинда, докато Лумин я е обладавал. Вероятно е смятал да я продаде, този извратен тип. Намериха и още подобни снимки с други момичета, но никое не беше разпознато. Всичко е в списъка на конфискуваните вещи.
Кет въздъхна и кимна.
— Не знаех, но това подкрепя теорията ми. Лумин е потребител, може би дори доставчик на същите мръсотии, които току-що намерихме в компютъра на Бостич. Някъде и по някакъв начин пътищата им се засичат. Компютърна мрежа, адрес по електронната поща… Нещо, а може би човек, когото и двамата познават.
— Искате да кажете — попита Анет, — че след като и двамата притежават едни и същи мръсотии, дори да не се познават, Бостич може да е научил за Лумин от… някой друг, свързан с детската порнография? Например че в мръснишките им кръгове някой му е казал: „Хей, Руди, един от клиентите ми е извършил онова убийство“ или му е предложил снимка на дъщерята на Улф. Той я е познал и е свързал историята с Лумин.
Кет се обърна и я погледна в очите.
— Точно така, Анет. Всъщност това е логична теория. Виждаш как подобна връзка лесно може да обясни защо Бостич е предпочел да няма процес срещу убиеца, отколкото да признае откъде има информацията.
Някакво движение вляво привлече вниманието на Кен. Огромен сив „Локхийд С-130“ завиваше, за да подходи към пистата от срещуположния край.
— Господи! — възкликна Кен, освободи спирачките и включи двигателите. — Анет? По-добре седни или се хвани за нещо. Ще трябва да преместя самолета.
Той протегна ръка и включи сигнала „Затегнете предпазните колани“.
— Излитаме ли? — попита тя.
— Не, само бързо ще рулирам.
Анет кимна и взе микрофона на вътрешната радиоуредба.