Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Анет се успокои, като видя, че една жена от групата за преодоляване на страха от летене се усмихва. Приклекна до нея, за да поговорят, но някакво раздвижване през няколко реда от нея привлече вниманието й. Пенсионираният полицай бе скочил и се отправяше към задната част на самолета. Беше ядосан и намръщен.
Анет стана. Не знаеше какво да направи.
Бившият детектив мина покрай Кевин и бързо се приближи до Рудолф Бостич. Анет също тръгна натам. Разнесоха се гневни гласове.
— Бостич, жалък негоднико, държиш ни тук заложници, а от всичко, което чух, ти си виновният!
— Няма да призная неща, които не съм извършил — сърдито отговори прокурорът.
— Заради тебе всички ще загинем!
— Кой си ти, по дяволите? — изръмжа Бостич.
— Кой ли? Детектив Майк Кларк, пенсионер. А ти, копеле, явно си лъжец. И всички на борда го знаят. Но по една случайност аз знам какъв си, Бостич. Ти опозори моя добър приятел Роджър Матсън от Кънектикът. Не познавам по-честен и почтен човек от него. Това е достатъчно основание да не ти вярвам, но сега от ФБР разбрахме, че си и гнусен любител на детска порнография. Боже Господи! — Кларк бе свил юмруци и явно едва се сдържаше. — Ти си виновен, мръснико, и ще го признаеш!
Бостич беше стиснал челюсти и гледаше кръвнишки полицая.
— В компютъра ми няма такива неща. Това е аматьорски опит от страна на командира да изтръгне от мен фалшиви самопризнания, но няма да стане.
— Ами агентката на ФБР? Да не му е съучастничка според теб?
Рудолф сви рамене.
— Тя е заложничка. Вероятно я е заплашил и я е принудил да каже онези неща. Ако в компютъра действително има нещо, което не трябва да е там, Улф го е сложил.
— Да, господин прокурор, чували сме тези оправдания от всеки боклук, продаващ наркотици. — Кларк повиши тон в подигравателен фалцет. — „О, боже! Искате да кажете, че сте намерили сто и петдесет килограма кокаин в мазето ми, точно до лабораторията за амфетамини? Какъв ужас! — Това не е мое. Нямам представа как се е озовало там.“ Точно така, Бостич. Опитай пак!
Рудолф изсумтя презрително.
— Ако онзи луд в пилотската кабина наистина е намерил нещо, това сигурно са остатъци от файлове, които са били в компютъра, преди да го купя. Пък и какъв си ти? Провинциално ченге? Смяташ да прибегнеш до насилие, ако не направя самопризнания, така ли? Я се разкарай! Престъпникът похитител те манипулира, а ти си толкова глупав, че не се усещаш.
Неочаквано тежката ръка на полицая се протегна, сграбчи Бостич за яката, вдигна го от седалката до прозореца, дръпна го на пътеката към задната стена на салона. Анет понечи да го спре, но размисли и се загледа в сцената. Грамадното ченге доближи лице до Бостич и гърлено изръмжа:
— Разбери едно, боклук! В момента говориш с детектив Майк Кларк от полицията в Провидънс. Имам трийсетгодишен стаж и сега съм пенсионер, но нямам намерение да ставам жертва на твоята тъпотия. Познавам типовете като теб, Бостич. Лигав, хлъзгав сноб, юридическа проститутка. Мислиш се за по-добър от нас. Командирът Улф със сигурност извършва наказуеми престъпления, но няма начин да не съдере жалката ти кожа. Ти си онзи, който ни държи тук, и ей сега това ще свърши.
Кларк го дръпна за яката и отново го блъсна в стената.
— Отвориш ли наглата си уста още веднъж, по-добре признай, че си злепоставил моя приятел Матсън и си излъгал съдията.
— Иначе какво? — попита Рудолф.
Пенсионираният полицай се огледа. Около него се бяха насъбрали няколко пътници и на повечето лица беше изписан готов отговор — гняв.
— Да изхвърлим този боклук през борда! Не искам да дишам един и същ въздух с човек, който обича детска порнография — викна един.
Още няколко гласове го подкрепиха. Очите на Бостич се разшириха от страх.
— Предложението е хубаво — отбеляза друг пътник. Лицето му беше адски сериозно.
Кларк отгатна реакцията на Рудолф.
— Я виж ти! Да не те е страх от височини, прокуроре?
Лявата ръка на Бостич се вкопчи в седалката, а дясната безуспешно се опита да се освободи от хватката на Кларк. Но Рудолф не можеше да се мери с мускулестия детектив.