Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Изпълнен с презрение, Майк го блъсна към прозореца. Бостич падна и се удари в облегалката за ръце.
— Сега отивам да предложа на командира да те изхвърли през борда, ако не проговориш. — Бившият полицай се огледа, после весело се усмихна на уплашения прокурор. — Освен това знам как се отварят люковете.
— Г-глупости — заекна Рудолф. — Не… можеш да го направиш. Ще извършиш убийство.
Майк Кларк се престори на изненадан.
— Нима? Искаш да кажеш, че ако похитител с бомба ми заповяда да направя нещо и заплаши, че ако не го направя, ще избие всички ни, това е убийство? Не мисля така. — Той се обърна към останалите. — Вие смятате ли, че бих имал избор?
— Не! — отговори хор от гласове.
— Те казват не, господин любител на детска порнография. Аз също.
Кларк тръгна по пътеката. Анет разтревожена наблюдаваше лицата на другите, като се питаше дали детективът знае, че подстрекава към масов линч. Нямаше усмивки, само ярост — цялата насочена към Бостич.
Тя настигна Майк и го спря.
— Вижте, всички искаме това да приключи, но…
— Ще му дадем възможност да признае какво е направил, преди да го бутнем навън. Няма да му се размине — каза пенсионираният полицай, после се приближи до нея и прошепна: — Не се притеснявай. Не започвам бунт. Само искам да го стресна.
Тя се вторачи в него, сетне кимна към насъбралите се пътници.
— Разговаряли сте предварително с тези хора, така ли?
Той кимна.
— Не виждам как ще изтръгнете самопризнания, като го нападате така. Няма да са валидни в съда.
— Години наред съм се занимавал с такива отрепки. Вземеш ли им страха, изпяват всичко. Само не му давай да разбере, че няма да го изхвърлим през борда.
Анет поклати глава.
— Не мога да участвам в…
Кларк вдигна показалец и се усмихна.
— Имай доверие на старото ирландско ченге. И не разваляй номера.
Тя най-после кимна и той отново се усмихна.
— Сега ще отида в първа класа и ще се скрия, все едно разговарям с командира. Ясно ли е?
— Да — отговори Анет.
Бостич се бе върнал в ъгъла. Гледаше през прозореца и разтриваше врата си. Добре облечен изискан мъж с буйни сребристи коси се наведе към Рудолф и попита:
— Познавате Майк, нали?
Бостич не отговори, само поклати глава.
— Интересно. А сте прокурор. — Мъжът се огледа, сякаш да се увери, че Кларк го няма, сетне погледна Бостич в очите. — В Провидънс беше известен като Лудия Майк. Мафията го мразеше, но го уважаваше достатъчно, за да се опита да го наеме като главорез, след като миналата година се пенсионира. Лудия Майк се е измъквал от многобройни обвинения в полицейска бруталност и винаги е изтръгвал самопризнания, валидни в съда, макар че след разпитите му имаше много самоубийства. Странно. Престъпниците обикновено скачаха от первази на прозорци или се удавяха в тоалетни в негово присъствие… Помислете върху това, Бостич. На всички ни дойде до гуша от вас. Лудия Майк няма да срещне съпротива от страна на тази група, каквото и да реши да направи.
Непознатият тръгна по пътеката, но Анет го дръпна за ръкава.
— Това беше част от номера, нали? Не говорехте сериозно за детектив Кларк.
Мъжът се обърна, погледна я и се усмихна.
— За кого?
— За детектив Кларк. Нарекохте го Лудия Майк и аз… — Тя най-сетне проумя реакцията му и също се усмихна. — Ясно. Разбирам.
— Никога през живота си не съм чувал за него — прошепна той.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 16:52
Секващият дъха силует на боинга на „Еърбридж“, който се движеше тежко по късата писта и едва се издигна в далечния й край, втрещи Дейн Бейли, Джеф Джейсън и Бил Норт.
Липсата на мигновен стълб от пушек в същата посока им вдъхна малка надежда.
Дейн грабна клетъчния телефон и набра 911, за да разкаже какво се е случило и какво подозира. Но никой друг не се беше обаждал на диспечерката на шерифа, за да докладва за катастрофа в долината.
След три минути излетяха и Джеф видя самолета, който бързо се издигаше.
Тримата въздъхнаха с облекчение.
Бил Норт бе коленичил между двете пилотски седалки. Посочи боинга и попита:
— Мислиш ли, че слушат същата честота?
Дейн и Джеф кимнаха и Бил протегна ръка към слушалките и микрофона.
— Кет, още ли си на линията? Обажда се Бил Норт.
След няколко секунди чу гласа й.
— Да, Бил?
— Ами ние пак ви преследваме от разстояние, защото помислих, че ще ти трябва помощ, за да препредаваме обажданията ти.
— Благодаря, Бил. Абсолютно си прав. Знам, че в един момент клетъчните ни телефони ще излязат от обсега.
— Искате ли да проверим нещо? Командирът желае ли да знае атмосферните условия в някоя част на страната?
— Момент… Изчакай. Той ми прави знак… Да, искаме да знаем какви са атмосферните условия в Денвър… и в Колорадо Спрингс.
— След малко ще ти се обадя, Кет.
Бил Норт погледна помощник-пилота, който вече набираше специалната честота за информация за времето.