Последният заложник

Името на единия от файловете беше запазено отчасти, но представляваше неразгадаема плетеница от букви, започващи с „W“. Като се закле, че това ще е последната гадост, която ще погледне, тя подаде команда на компютъра да покаже снимката.

В съзнанието й не прозвуча никакъв предупредителен сигнал, който да я предпази от онова, което се появи. На екрана започна да се оформя снимка на голо момиченце и от самото начало Кет видя, че фотографията се различава от другите. Не се виждаше мъж с изкуствена похотлива усмивка, макар че присъствието на насилник беше явно. Детето не се преструваше, че се забавлява. Беше завързано за стол. Косата му беше разчорлена, тялото — цялото в рани, а лицето — изкривено от болка.

Имаше и други неща — перверзни и унизителни. Кет извърна очи, борейки се с вълната на погнуса, и изведнъж осъзна, че преди по-малко от час е видяла лицето на това момиченце.

Мелинда Улф.

Кет бързо излезе от файла, преди Кен да е погледнал. В съзнанието й трескаво преминаваха различни възможности.

Отново провери директорията. Снимката имаше кодове, които показваха, че е получена по Интернет.

„Това не може да е стар файл с доказателства. Такива файлове не се изпращат по Интернет.“

Имаше вероятност снимките да са някакъв странен обект на разследване, но това беше малко вероятно. Несъмнено Бостич щеше да твърди, че са или изтрити файлове с доказателства, или са били в компютъра, преди да го е купил, но датата на покупката и продавачът лесно можеха да бъдат проверени.

Но и при най-слабата сянка на съмнение Бостич можеше да се отърве от затвора.

„Де да имахме време“ — помисли тя. Но нямаше време за внимателно обмислено разследване. Нито за издирване.

Но какво правеше снимката на изтезаваната Мелинда в неговия твърд диск?

„Съсредоточи се. Първата ти задача е да докажеш, че Бостич е излъгал съдията за обаждането на Матсън. Но как да го направя, преди Улф да е изгубил търпение? Как да му дам онова, което иска, за да сложи край на всичко това, преди пръстът му да е пуснал спусъка?“

Кет погледна екрана, който сега показваше дълги списъци с програми. Видя програма за достъп до Интернет, която не бе забелязала досега, и я отвори.

Беше архив, където може би имаше списък на страниците в Интернет и адресите по електронната поща, с които компютърът се бе свързвал.

Кен се бе съсредоточил върху управлението на самолета. Знаеше, че Кет се опитва да намери нещо, за да му помогне. Щеше да има поне пет минути за работа.

Кет навлезе в програмата, опитвайки се да си припомни командите за архивните файлове с надеждата, че потребител като Бостич, който не познава възможностите на компютъра да възстановява „изтрити“ файлове, може да е оставил ясна следа кои страници в Интернет е посещавал.

Активизира архивния файл, който изведнъж се отвори и изсипа водопад от адреси и страници с главозамайващи подробности.

Пръстите й танцуваха по клавиатурата, извличайки от бъркотията от информация датите и часовете на получаване на снимките. После ги сравни със списъка от адреси и онзи, който търсеше, блесна на екрана: