Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Постепенно Бланш дойде в съзнание. Щом отвори клепачи и разпозна Фин, тя се повдигна с радостен възторг, изпълнен с надежда, хвърли се на врата ѝ с щастливи сълзи.
За миг и двете останаха безмълвни. После Фин забеляза новороденото, взе го и го целуна. Тогава от устата на Бланш се изтръгна вик:
– Ще го обичате като истинска майка, нали?
Цветарката гледаше детето с нежността на момичетата, които обичат и мечтаят да станат майки, спомни си за Мариус и си помисли: "И аз ще имам такова дете." Тази мисъл я накара да се изчерви. Сложи новороденото отново на леглото и седна до Бланш.
– Чуйте! Имаме малко време. Може да се качат и да ни изненадат всеки момент... Вие сте ми напълно предана, нали?
Фин се наведе и я целуна по челото.
– Обичам ви като сестра!
– Знам и затова ви се доверявам. Ще ви завещая най-святото наследство, което една жена може да остави след себе си.
– Но вие сте жива!
– Напротив, не съм! След няколко дни, когато се възстановя, ще принадлежа на Бога... Не ме прекъсвайте! Напускам този свят и преди да го сторя, искам да намеря майка на детето си, което скоро ще осиротее. Помислих за вас.
Бланш стисна пламенно ръцете на Фин.
– И добре сте направили – въздъхна цветарката. – Знаете, че винаги съм смятала вашето дете за мое.
– Няма нужда да ви казвам, че трябва да го оградите с любов... Обичайте го както знаете да обичате – с цялото си сърце; обичайте го заради мен и Филип и се постарайте да има по-щастлив живот от този на родителите си...
Вълнението я накара да млъкне и тя се разрида. После се съвзе и бързо продължи:
– Заклевам ви, бдете над него. Още утре го скрийте някъде, в някое незнайно кътче; не допускайте хората да се усъмнят в тайната на раждането му; с една дума, закълнете ми се, че ще го защитавате от всички и ще бъдете винаги с него.
Тя се оживи и Фин с жест я помоли да говори по-тихо.
– Страхувате се от някоя клопка ли? – попита тихо цветарката.
– Не знам от какво се страхувам. Струва ми се, че чичо мрази детето, предавам ви го, за да не остане в негова власт. Тъй като не мога да бъда с него, за да се грижа, желая да го оставя на една честна душа, която ще направи от него човек. Впрочем дори да не напусна този свят, пак няма да го задържа при мен, защото съм слаба и безволева и не ще мога да го защитавам.
– От какво да го защитавате?
– Ами не зная... Страхувам се, това е всичко. Чичо ми е неумолим човек... Но да не говорим повече за това... Давам ви детето, за да бъде на сигурно място. Сега мога да си отида спокойна. Толкова се страхувах, че няма да дойдете, за да ви предам това бедно същество!
Последва отново кратко мълчание. Фин колебливо продължи:
– Тъй като ми давате последни указания, аз съм длъжна да ви задам един въпрос. Знам, че няма да си помислите нищо лошо. Вие притежавате голямо богатство, управлявано от господин Дьо Казалис?
– Да, но никога не съм се занимавала с тези пари...
– Вашият син засега няма никакви нужди и докато е с нас, ще остане беден. Ще го направим богат с нежност и щастие... Но един ден богатството може да му бъде от полза... Не възнамерявате да го лишите от наследството си, нали?
– Казах ви, че напускам този свят и все едно че съм мъртва...
– Това е още една причина да осигурите бъдещето му. Поискайте отчет от господин Дьо Казалис, уредете всичко, преди да тръгнете.
Бланш потрепера.
– О, никога не бих посмяла! – прошепна тя. – Не знаете каква ужасна власт упражнява чичо над мен; само един негов поглед ме смразява. Не, не мога да му искам сметка...
– Обаче интересите на сина ви изискват подобна постъпка от ваша страна.
– Не, казвам ви: чувствам, че нямам смелост.
Фин остана за миг мълчалива и объркана. Дългът ѝ я караше да настоява, искаше ѝ се да изтръгне Бланш от силния страх.
– Щом като вие сама не можете да действате, оставете другите да се грижат и бдят над богатството на това бедно детенце. Няма да се противопоставяте един ден, ако поискат това богатство, което сякаш изоставяте сега, нали?
– Вие сте жестока! – отговори младата майка през сълзи. – Карате ме да чувствам слабостта и безпомощността си. Знаете добре, че ви давам пълна власт.
– Тогава нищо не е изгубено. Не подписвайте нищо, не давайте и педя земя от имотите си. Освен това, след като се възстановите, предайте ми документите, които удостоверяват самоличността на сина ви... Така ние ще бъдем силни, ще можем да говорим открито, когато му дойде времето.