Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Бланш не съществуваше за него. Само от един поглед, само от едно повишаване на гласа му тя се съгласяваше с всичко. Но трепереше при мисълта за детето, което тя носеше в себе си. Това малко създание, което още не бе се появило на бял свят, караше всемогъщия Казалис да пребледнява. Улавяше се, че желае детето да не се роди живо. Нямаше да го убие от фамилна гордост, но се молеше Господ да свърши тази работа. Това бедно същество щеше да порасне и един ден, подтиквано от семейство Кайол, би могло да поиска наследството на майка си. При тази мисъл депутатът се обливаше в студена пот. Кайолови бяха за него големият ужас. Ако някога вземеха детето, те щяха да го възпитат така, че да му отмъстят чрез него. Тогава си представяше всичките нещастия, които щяха да се стоварят върху него: щеше да бъде принуден да върне заграбеното, да даде цялото богатство на хората, които би искал да смаже; а той може би щеше да проси по пътищата.
Именно тези страхове го бяха подтикнали да затвори Бланш в малката къща на брега. Искаше да я изолира от семейство Кайол, да им попречи да се уговорят с нея и да откраднат детето след раждането. Всички предпазни мерки, които вземаше, целяха да му осигурят власт над детето. Ако затваряше Бланш, правеше го единствено заради наследника ѝ. Той смяташе да бъде там при раждането на малкия, за да го вземе и да му попречи да стане причина за неговата гибел. Междувременно беше натоварил госпожа Ламбер да наглежда къщата и да не позволява на никого да влиза в нея. Страхуваше се някой да не помогне на Бланш.
Казваше си, че ще бъде спасен, когато получи детето. Поня-кога вътре в себе си беше почти щастлив, че племенницата му бе допуснала непоправима грешка. Ако се беше омъжила, той можеше да запази само малка частичка от богатството ѝ, и то много трудно. Несъмнено сега тя вече нямаше да се омъжи, щеше да влезе в някой манастир, за да оплаква там срама си, а той щеше да задържи безнаказано всичките пари. Приемаше посещенията на абат Шастание, защото наистина се надяваше, че старият свещеник ще посочи на Бланш религията като убежище. Този начин да се освободи от нещастницата трябваше непременно да успее.
След като майката постъпеше в манастир, той щеше да се заеме с малкия. Според неговия план трябваше да задържи детето при себе си, да го отгледа грижливо, да се опита да го насочи също към религията. Впрочем не можеше да предвиди бъдещето, но искаше поне да използва всички шансове в свой интерес. Неминуемо щеше да се разори, но предпочиташе това да стане по-късно. Осиновеното дете щеше да израсне пред очите му и той щеше да направи опит да се отърве от него по законен път: като го накара да стане монах или като го изпрати на война, където щяха да го убият, или като го изхвърли на улицата, за да намери законен начин да му открадне богатството. Във всеки случай на всяка цена трябваше да не допуска то да попадне в ръцете на Кайолови.
Сега вече знаем плана на господин Дьо Казалис. Той идваше при Бланш всяка сутрин, придружен от лекар, който всекидневно го осведомяваше за напредването на бременността. Когато тя боязливо се оплакваше, че я държат като в затвор, господин Дьо Казалис се гневеше, говореше за честта на семейството, караше я да се изчервява, като казваше, че би трябвало сама да си изкопае гроба, за да скрие срама от всички. Много би искал всичко това да свърши, бързаше да се върне в Париж. Зовяха го делата в Камарата, която беше в сесия по това време: но не искаше да тръгне, преди да е предал в сигурни ръце новороденото.
Всеки ден искаше точен отчет от госпожа Ламбер за това, което се бе случило в негово отсъствие. Питаше я най-вече дали не е видяла някой да се навърта около къщата. Гувернантката го уверяваше, че всичко е спокойно, и той започваше да вярва, че няма да му оспорват правото над детето.
Ето защо една сутрин, когато му съобщиха, че раждането ще бъде тази вечер, той изпита огромна радост.
Бланш чу тези думи, изречени полугласно. Когато нейният чичо и лекарят напуснаха стаята, тя се довлече до прозореца и завърза на капака му бяла кърпичка.
3
Необходимо е, за да се разберат събитията, които ще последват, да се опише с няколко думи малката къща на брега. Това бе една доста странна и своеобразна постройка: имаше две врати, една отпред, която водеше към стаите на долния етаж, и друга отзад, водеща направо към стаите горе. Къщата бе опряна в скала, така че първият етаж, гледан откъм сушата, ставаше партер.