Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Когато чу, че господин Дьо Казалис иска веднага да предаде детето, тя си помисли, че всичко бе изгубено. Ако го вземеха веднага, планът ѝ се проваляше, нямаше време да го спаси от опасностите, които усещаше с майчински инстинкт.
Бланш пребледня още повече и притисна до гърдите си бебето.
– О, за Бога! Оставете ми го поне до утре сутринта.
Чувстваше се слаба, страхуваше се да не прояви безхарактер-ност и отново да се подчини.
Депутатът се опита да не повишава тон, за да не го чуе акушерката:
– Искате ми нещо невъзможно. Синът ви трябва да изчезне за известно време, ако не искате да ни покриете със срам.
– Ще ви го дам утре сутринта – промълви цялата разтреперана Бланш. – Бъдете добър, позволете ми да го погледам и обичам поне до утре. Това не би могло да ви навреди, никой няма да го види тази нощ тук, в стаята.
– Ами! По-добре да приключим веднага. Целунете го и го дайте на дойката.
– Не, ще го задържа. Вие ме убивате, господине.
Произнесе тези последни думи с трогателен глас. Господин Дьо Казалис не добави нищо, страх го бе да не се разгневи: тази непредвидена съпротива го изненадваше и безпокоеше. Пристъпи, за да вземе бедното детенце, което тя стискаше в ръцете си, когато акушерката, която бе чула всичко, го извика настрана и му каза, че не отговаря за племенницата му, ако продължава тази отвратителна сцена. Разбра, че трябва да отстъпи.
– Е, добре! Задръжте сина си! – съгласи се неохотно той. – Дойката ще почака до утре.
Бланш остави детето до себе си, после се отпусна на възглавницата, учудена и щастлива от победата си. Руменина покри бузите ѝ и тя затвори клепачи: престори се, че спи, цяла изпълнена с надежда и радост.
Малко след това госпожа Ламбер и акушерката, видели, че Бланш е спокойна, се оттеглиха за кратка почивка. Господин Дьо Казалис остана за миг насаме с племенницата си, която все още не отваряше очи. Гледаше новороденото и си мислеше, че това клето същество, толкова слабо и хилаво, е най-жестокият му враг. Канеше се вече да излезе, когато чу лек шум от тоалетната. Отвори вратата, погледна и като не видя нищо, реши, че така му се е сторило. Едва тогава се реши да слезе; обеща си да бди през цялата нощ, защото неволно изпитваше някакво смътно безпокойство. Отстъпи пред желанието на Бланш, защото не можа да направи нищо друго. Детето трябваше вече да бъде далече. Впрочем той бе убеден, че ще се отърве от него на следващия ден според плана си и че е невъзможно семейство Кайол да го вземе. На излизане заключи външната врата.
Щом остана сама, Бланш стана с рязко движение, наострила слух. Тя също бе чула лекия шум, който идваше от тоалетната. Стана с усилие, взе скрития под възглавницата ключ и тръгна бавно към задния край на къщата. Олюляваше се и се подпираше с ръка по мебелите. Подобна непредпазливост можеше да я убие. Но някаква нечовешка сила я крепеше и тя вървеше боса по плочките, без да мисли, че рискува живота си. Казваше си просто, че спасява сина си.
Някой драскаше по старата врата и това бе причината за шума, привлякъл вниманието на господин Дьо Казалис. На Бланш ѝ се виеше свят, но успя да вкара ключа в ключалката, след като едва не припадна на няколко пъти. Най-после отвори вратата.
Влезе Фин.
Бележката, която Бланш ѝ бе предала скришом на плажа преди няколко дни, съдържаше следните редове: "Имам нужда от Вашата обич и преданост. Знам какво сърце имате и се обръщам към Вас като към приятелка. Когато трябва да Ви повикам, ще вържа бяла кърпичка на капака на прозореца си. Ще ви чакам към един часа през нощта след деня, в който видите този сигнал. Бъдете при старата врата зад къщата и подраскайте леко по нея, за да ме предупредите, че сте там. Ще бъдете моят ангел хранител."
Когато Фин прочете тази бележка, разбра, че става въпрос за детето на Филип. Попита Мариус какво мисли за това. Той я посъветва да следва стриктно указанията на Бланш. На другия ден цветарката прати на пост на стотина метра от малката къща момче, на което поръча да дойде веднага щом забележи уговорения знак. Едва след седмица бдение една сутрин момчето съзря бялата кърпичка и бързо се обади на Фин.
Вечерта Фин и Мариус дойдоха с кабриолет до Сент Анри. Оставиха колата в селото и тръгнаха към скалите, сред които бе разположена малката къща. Младежът остана скрит на няколко крачки от старата врата, а тя отиде да почука в уречения час.
Бланш отвори и падна в ръцете ѝ в безсъзнание. Цветарката успя само да я занесе на леглото и да завие треперещите ѝ ръце и крака. След това бутна резето на вратата, която водеше към стълбите, за да не може никой да ги изненада. После съблече голямото си наметало и се засуети около родилката, която все още не бе отворила очи.