Тайните на Марсилия

Страховете на Бланш бяха пресилени. Самотата, в която живееше, разпалваше въображението ѝ, явяваха ѝ се ужасни халюцинации. Господин Дьо Казалис не беше човек, който щеше да се компрометира заради едно дете. Просто желаеше да скрие възможно най-бързо наследника на Бланш. Ето впрочем с няколко думи плана, които беше замислил, и причините, които го подтикваха да използва подобни средства.

След смъртта на баща си Бланш се оказа наследница на стотици хиляди франка. Беше на десет години. Отиде да живее при чичо си, който ѝ стана настойник и оттогава управляваше богатството ѝ. Впрочем той не похарчи много от него; но когато видя толкова злато в ръцете си, обезумя; живя нашироко, пропиля почти изцяло това, което самият притежаваше. Когато племенницата му избяга с Филип, той ужасно се изплаши да не го накарат да даде отчет като настойник, защото щеше да изпадне в истинска нищета, ако му измъкнеха тези пари от ръцете. Месеци наред той живееше само със средствата на племенницата си.

Докато държеше младото момиче в своя власт, не бе изпитвал никакъв страх. Знаеше, че може да направи с нея всичко, че тя се огъва пред желанията му като мек восък. Мекушавият характер на това дете го караше да се чувства напълно спокоен. Никога една такава кукла не би посмяла да си иска богатството. Той смяташе да я ожени или изпрати в манастир, за да ѝ даде възможно най-малко пари. Ето защо бягството на двамата влюбени го бе сломило. Беше се разгневил, преследвал бегълците, прибрал племенницата си със сила, защото се страхуваше от брак между нея и Филип: познаваше много добре младежа и знаеше, че той ще го накара да върне и последната златна монета. Интересът му бе толкова болезнено засегнат, колкото и гордостта му. Докато се гневеше гласно против един неравностоен брак, потръпваше и тихичко си казваше, че този неравностоен брак няма да бъде само петно върху името му, но и ужасна дупка в кесията му, през която щяха да изтекат охолният живот и властта му.

И ето че племенницата му забременя. Когато го забеляза, бе силно обезпокоен. Всичките му планове пропадаха. Бланш щеше да има наследник, а той щеше да бъде по-взискателен от майка си. Казалис стана безмилостен, опита се да изпрати Филип на позорния стълб, да го обвини в подлост, за да опетни с неговото безчестие детето му. Би искал да може да лиши това дете от гражданските му права още преди да се е родило. Когато научи, че Филип е избягал и по този начин се изплъзваше от подготвеното му безчестие, безпокойството му се превърна в истински ужас. Беше разорен.

Борбата щеше да бъде безмилостна. Ако го принудеха да се откаже от настойничеството, буквално изпадаше в нищета. И пак би бил много щастлив, ако се измъкнеше толкова леко с цената на нищетата, защото не бе много сигурен дали не е бръкнал дълбоко и доста явно в богатството на Бланш. От една страна, докато държеше в ръцете си племенницата, разполагаше с парите ѝ, продължаваше да живее нашироко, намираше начин да граби младото момиче законно; от друга страна, ако му поискаха внезапно отчет, ако изискаха в името на детето поверените му пари, щеше да е принуден да проси милостиня, за да не умре от глад. Именно затова се бореше с такава енергия и с такова ожесточение се мъчеше да победи.