Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
На близката масичка стоеше шахматна дъска с партия шах. Апартаментът беше оскъдно мебелиран и почти без украса ако не се брои разнородната сбирщина от предмети, натрупани по неволя. Бяха се настанили тук без разрешение: благодарение на една изключително досадна магия, си бяха осигурили този недвижим имот в Ийст Сайд, докато законните му собственици бяха заети другаде.
Дебела плътна тишина висеше в неподвижния въздух, като вкочанено пране на простора. Никой не бе проговорил почти час и никой не чувстваше нуждата да проговори. Намираха се в земята на лотоса.
— Колко е часът? — най-накрая се обади Алис.
— Два. Минава два. — Куентин извърна глава към часовника. — Два.
Звънецът иззвъня. Никой не се помръдна.
— Вероятно е Елиът — измърмори Куентин.
— Аха. Вероятно. Не ми каза, че ще излизате рано.
Куентин бавно се надигна и едновременно измъкна ръката си изпод главата на Алис. Отвори вратата с дистанционното да пусне Елиът. Щяха да ходят на парти.
От дипломирането бяха изминали само два месеца, но "Брейкбилс" изглеждаше спомен от друг живот. Със светска мъдрост Куентин разсъди, че е двайсет и една годишен, а вече кара трети или четвърти живот.
Очакваше, че ще бъде поразен и запленен от зашеметяващата реалност на Ню Йорк, че от лъскавия пашкул на "Брейкбилс" ще попадне в големия безумен мръсен град, където истински хора водеха истински живот в истинския свят и се трудеха истински за истински пари. Определено бе истински, ако под това прилагателно разбираш невълшебен, луднал на тема пари град и кирлив като риза, непрана от сто години. Напълно беше забравил какво е непрекъснато да се намираш в обикновения свят. Нищо не бе магическо: всичко беше каквото си е и нищо повече. Всяка свободна повърхност беше отрупана с думи: плакати за концерти, рекламни табла, графити, карти, знаци, предупреждения, разпоредби за паркиране — само че те не можеха да се сравняват със заклинанията. В "Брейкбилс" всеки квадратен сантиметър от колежа, всяка тухла, храст, дърво бяха омагьосани под силата на чародейство или амулет, мариновани във вълшебства столетия наред. Навън властваше примитивна физика и баналността беше епидемиологична. Като коралов риф, напуснат от жизнения смисъл, превърнал се просто в цветна скала. В очите на магьосника Манхатън приличаше на пустиня.
Пустиня, пустиня, но ако се поразровиш, откриваш закърнели, изчанчени следи от живот. Извън шепата Брейкбилски образован елит налице беше магическа култура, но тя битуваше само в имигрантските крайни квартали. По-големите Физици — название, което бяха оставили в "Брейкбилс" и никога нямаше повторно да използват — разведоха Куентин и Алис. В едно кафене без прозорци на втория етаж на булевард "Куинс" гледаха как казахстанци и хасидимци съставят теория за числата. Във Флъшинг хапнаха галушки с корейски мистици и видяха как съвременните поклонници на Изида репетират египетски улични чародейства в една испанска бакалия на Атлантик Авеню. Взеха ферибота до Стейтън Айлънд, където се настаниха около един ослепително син басейн, поръчаха си джин с тоник и присъстваха на тайното заседание на филипинските шамани.
Ала след няколко седмици енергията за тези образователни пътешествия се изпари. Твърде много неща ги разсейваха, а те нямаха стимул да не се разсейват. Магията представляваше къртовски труд и нямаше да му избяга. Куентин искаше да го удари на живот. Магическият ъндърграунд на Ню Йорк беше ограничен, обаче броят и видовото разнообразие на питейните му заведения бяха изумителни. Тук можеше да се докопаш до наркотици — наркотици, братче! Имаха цялата сила на света, нямаха работа и никой не можеше да ги възпре. Разлудуваха се.
Алис изобщо не намираше града за вълнуващ като Куентин. Бе отложила аспирантурата или стажа, за да остане в Ню Йорк с Куентин и другите, само че показваше признаци на непресторено академично любопитство, поради което прекарваше немалка част от деня в учене на магия, вместо, да речем, в излежаване и скитосване по нощните клубове. Куентин се чувстваше леко засрамен, че не следва нейния добродетелен пример, даже подхвърли, че можел пак да се пробва с пътешествие до Луната, обаче то си остана само на думи. (Алис му лепна няколко прякора на пътешественици в космоса — Скоти, майор Том, Лайка — които станаха по-скоро унизителни, отколкото забавни, щом пролича липсата на напредък от негова страна.) Чувстваше се призван да изпусне парата, да се отърси от петгодишното сбиране на прашец в "Брейкбилс" и да се наживее. Елиът споделяше мнението му. "Нали затова ни е черният дроб? — майтапеше се той с преувеличен орегонски акцент." Няма лошо. С Алис просто бяха различни. Нали това й е интересното на една връзка?